Светът стана различен през 2020г. и обратен път назад няма. Встъпихме в глобални конфликти, начало на които бяха извънредните положения с мерки и ограничения на свободи, пропаганда за заплахи за здравето и живота и принудителни ваксинационни терапии.
В ситуация на такива конфликти институциите започнаха да работят различно. Динамично и извън вниманието ни законите се промениха и продължават да се променят, за да догонят развитието на новите технологии и новите икономически системи – системи на данните. Държавите се превръщат все по-сигурно в платформи, а ние в цифрови аватари.
В поредица от няколко видеа проследяваме целия процес – от началото, през тестовете, в които ни вкарваха, през инструментите на манипулацията, контрола и пропагандата, изменението на националното и глобално законодателство, за да стигнем до днешния месец – Септември, в който ще се подпишат трите важни документа на новия ред – познатия на всички Пандемичен акт (на поредната асамблея на СЗО), Акта за антимикробната резистентност (на поредната сесия на ООН) и най-страшния – Пакта за бъдеще (отново на среща на върха на ООН).
Ако предходните два са ви изплашили, то последният – Пакта за бъдеще направо може да ви смрази кръвта. Той предвижда създаване на глобално управление в лицето на орган в ООН, чиито функции ще станат още по-представителни (сиреч ще представлява всички държави), които според Пакта за бъдеше, били изправени пред голямо напрежение и не можели да се справят с него, а за целта трябвало да се създаде ГЛОБАЛНО УПРАВЛЕНИЕ. Ето, чe дойде този момент, в който открито ни говорят, че започва нова ера в управлението на света – без национален суверенитет, с една нова „безцентричност“ на управлението, което ще може да ни контролира чрез контрола на данните ни от която и точка на света да се намира то и в която и точка на света да сме ние.
Ако имате търпението да проследите всички части ще видите малко по-систематично процеса и ще можете да сглобите „голямото уравнение“ на кастата на цифровиците, а не да се фокусирате „на парче“ върху отделните матрици, закони и проблеми, които са с цел да разпилеят вниманието ни и да ни изтощят в битки в системата.
Ако изгледате всички части ще видите, че се опитваме да търсим „алтер-системата“ на тази на обезчовечаването и да отричаме безалтернативността на глобализирането. В новите условия партиите и националните органи на управление се превръщат в подизпълнители на глобалните структури и от тях не можем да получим подкрепа. Време е за „декаплиране“! Едно е сигурно – обратен път назад няма и всички ще преминем през „новото“, но преминавайки всеки ще трябва да вземе решение дали да остане аватар или да декаплира.
Първа част. Благодаря на Нено Динев за партньорството и създаване на видеоклипа!