Според официалните данни на ООН населението на света в момента надхвърля 8 милиарда души. За сравнение, през 1800 г. по света са живели едва 900 милиона души, като броят им нараства до 1,65 милиарда през 1900 г. и скача рязко до близо 7 милиарда през 2000 г. Днес се твърди, че през 2023 г. сме преминали границата от 8 милиарда.

Предвид миналите провали и множеството откровени лъжи, изречени от ООН по време на последните световни събития обаче, е напълно логично и оправдано да останем скептични към подобна статистика и да направим независимо проучване, вместо да вярваме сляпо. Достатъчно е да съберем официалните цифри и да пресметнем нещата сами, за да видим, че сметките просто не излизат.

Вземете за пример Индия, чието население уж надхвърля 1,4 милиарда души. Когато обаче се направят елементарни изчисления на базата на самите данни на ООН, става напълно непонятно как изобщо се стига до толкова огромна цифра. Ако вземем официалните данни за 300-те най-големи града в Индия – от 12,4 милиона в мегаполиса Мумбай до малко над 100 000 души в тристотния по големина град Аурангабад – и ги съберем, общият брой едва достига 200 милиона от въпросните 1,4 милиарда.

Ако 300-те най-населени места в Индия, взети заедно, съставляват едва 200 милиона души, е статистически и географски абсолютно невъзможно останалата част от населението да е седем пъти по-голяма и да се крие мистериозно в по-малките градчета и села.

Същото несъответствие се вижда и при сбора на официалните данни за 300-те най-населени града в целия свят. Според статистиката на ООН – от 24,1 милиона жители в най-големия мегаполис Шанхай (Китай) до едва 361 000 души в тристотния по големина град Бейрут (Ливан) – общият брой на градското население възлиза на едва около 1 милиард души. Дори и след като се добавят данните за прилежащите метрополни райони и предградия около всеки град, крайната цифра достига едва около 1,5 милиарда.

Къде се крият останалите уж 6,5 милиарда души? Дори и при най-щедри изчисления, независими анализатори оценяват, че в селските райони по света би могъл да е разпръснат най-много още един милиард души. Това пак оставя реалния брой далеч под 3 милиарда. Една от вероятните причини за тези преувеличени статистики е, че правителствата имат стимул да лъжат за броя на населението, за да събират повече средства. Да не забравяме също, че с една сериозна бройка виртуални гласоподаватели те могат да манипулират изборите в каквато посока си пожелаят.

Всъщност причините да ни лъжат са много повече, ето само някои от тях:

  • Управление чрез изкуствен недостиг (Зеленият контрол)

Ако убедиш хората, че Земята е пренаселена и ресурсите привършват, пред теб се отваря златна възможност за налагане на мащабни ограничения. Страхът от екологична катастрофа и глад прави масите много по-склонни да приемат въглеродни данъци, ограничения на придвижването (концепцията за 15-минутните градове), дигитални валути с лимит на потреблението и преминаване към изкуствени храни. Когато вярваш, че ресурсите не стигат за 8 милиарда, по-лесно се съгласяваш да получаваш по-малко.

  • Психологическо обезличаване и смазване на индивида

Има огромна разлика в това да се чувстваш част от общност от 2-3 милиарда и това да си „1 от 8 милиарда“. Колкото по-голямо е официалното число, толкова по-нищожен, заменим и безгласен се чувства отделният човек. Този психологически натиск убива усещането за лична значимост и бунтарския дух. Много по-лесно се управлява общество, в което хората вярват, че са просто статистически шум в една пренаселена система.

  • Легитимиране на глобалното управление

Тезата „Светът е твърде голям и пренаселен, за да се управлява от отделни суверенни държави“ е перфектното оправдание за създаването на наднационални органи за контрол (като ООН, СЗО, Световния икономически форум). Преувеличените цифри служат като доказателство, че човечеството има нужда от „единно правителство“, което да разпределя ресурсите и да контролира кризите в глобален мащаб.

  • Корпоративен блъф и финансови балони

Правителствата и корпорациите са в симбиоза. За да растат акциите на големите компании, те трябва да показват на инвеститорите вечно растящ пазар от потребители. Ако реалното население се свива или е много по-малко, капиталистическата матрица ще се срине. Надуването на бройката създава илюзия за гигантски пазари, което оправдава печатането на трилиони долари и поддържането на финансовия балон жив.

За да нараства населението на една държава, е нужно повечето семейства да имат минимум по три деца. А сега се замислете – колко такива семейства познавате? Статистиката за България е красноречива: около 78% от двойките у нас нямат деца или имат само едно. Около 19,5% отглеждат две, а едва 2,5% имат три или повече деца. Почти целият развит свят в момента е в тежка демографска криза с отрицателен прираст. На този фон обаче непрекъснато ни се внушава, че Земята е пренаселена и са необходими все повече ограничения, регулации, такси и данъци…

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта