Godlessera: По-долу споделяме крайно интересен материал, изпратен ни от Невена Станчева. Длъжни сме да отбележим, че макар и в голям степен написаното да се припокрива с нашата гледна точка, все пак не всичко отговаря на визията ни по въпроса.

Да, в действителност така наречените „Живи хора“ по същество са нещо като секта. Макар и уж адекватни на пръв поглед, поддръжниците на „философията“ често предприемат крайно неадекватни действия, вследствие на които обикновено завършват буквално на улицата – без дом, бизнес, работа и дори автомобил. Това е характерно за всяка подобна организация, обединяваща специфична група наивници. Разбира се, че е крайно глупаво хем да отричаш институциите и Системата, хем да им се декларираш, обяснявайки им какъв си. Първо, на тях изобщо не им пука за жалките ти опити за суверенитет, и второ, ако наистина ги отричаше, изобщо нямаше да ги броиш, че съществуват!

В света никога не е действала силата на правото – действа единствено правото на силата

Дотук добре, но с внушението в статията (може би по невнимание), че едва ли не държавните институции са някаква легална структура, която заслужава подчинението и уважението ни, не можем да се съгласим. Напротив, всички държави и институции са изкуствена конструкция на Матрицата, създадени именно за да управляват стадото на принципа „разделяй и владей“. Темата обаче е прекалено дълга, за да навлизаме в нея – и без това материалът по-долу е достатъчно обширен. Може би неслучайно държавите и институциите са регистрирани в Търговския регистър на САЩ, както потвърждават дори самите автори на статията…

Приятно четене:

Изследване на казус от Варна

Ignorantia iuris nocet

Невена Станчева и Дарина Йорданова

От десетина години в интернет пространството се разпространява и процъвтява псевдо-научната теория за „Живите хора“ – съответно „Жив мъж“ и „Жива жена“. Според тази концепция целият свят се управлява от така нареченото „Морско право“, според което всички хора, които не са се обявили изрично за живи пред държавните институции, се считат за мъртви и тяхното имущество може да бъде отнемано и с него да се разпореждат всички власти. Поради това държавните институции създавали така наречения „сламен човек“ или „фикция“, „персона“, „гражданин“, „лице“, представлявана от личните документи, които институциите издават и с които обикновените хора се идентифицират, тъй като не са се обявили изрично за „Жив човек“ (Жив мъж или Жива жена) и поради това си незнание понасят всички негативи, които държавните институции – съд, прокуратура, полиция, данъчни служби и т.н., могат да насочат само срещу сламения човек (фикцията, персоната). Според тази псевдо-правна концепция обявилият се за „Жив човек“ не може да бъде съден, арестуван, глобяван, проверяван от полицията и т.н. Символ на „поробването“ на Живия човек е изписването на името му с изцяло главни букви в личните документи. Тази теория постулира, че за да отхвърли властта на институциите върху себе си, човек трябва да изпрати специално оформени документи до прокуратура, съд и т.н. Според поддръжниците на концепцията всички институции са корпорации, регистрирани в търговския регистър на САЩ - Dun & Bradstreet и притежават DUNS number. Най-странно е, че действително всички институции във всички държави имат такъв номер и това убеждава поддръжниците на теорията в нейната цялостна правота.

Нашето изследване показва, че псевдо-правната теория за Живия човек е разпространена в цял свят – както в англоговорящия, така и в рускоговорящия сегмент на интернет. Не става ясно дали това е една от многото хибридни операции (psy ops), целенасочено организирани, разпространявани и поддържани от специалните служби, и ако е така, на коя държава, или това е самопородило се интернет явление без ясна цел. Обикновено такива спец-операции имат за цел демотивиране на населението и намаляване на доверието в институциите, което от своя страна уронва държавността и суверинитета и само по себе си представлява заплаха за националната сигурност. Затова още в началото на тази статия искаме да насочим вниманието на българските служби за сигурност, които да проведат задълбочен анализ, който да покаже откъде точно произлиза теорията за „Живия човек“, кой я разпространява и поддържа, откъде се финансира и най-важното: каква е целта ѝ (Cui bono?).

Изследване на казус от Варна

В статията се фокусираме върху конкретен казус от Варна, но сме се запознали с десетки други случаи на сблъсък между хора, които са възприели теорията за „Живия човек“ и държавните институции – прокуратура, полиция, данъчни служби, съдебни изпълнители и т.н. Отделно проблеми за тези хора се създават и във взаимоотношенията им със семейството, приятели, съседи, колеги, кредитори, длъжници, работодатели и др. Невежеството и неразбирането в случая се проявяват и от двете страни – едновременно самият човек, който „вярва“ в теорията за „Живия човек“, не разбира правната реалност, поради което прави грешни ходове, а от друга страна обществото, семейството и институциите не са наясно със съществуването на тези псевдо-правни убеждения и затова не могат да намерят адекватен подход към носителите им и много често ги възприемат като психично болни.

В разглеждания казус се касае за мъж на 51 години с инициали И. Ц., не от малцинствена група, женен, с две деца, средно образование, с непостоянна работа. По негови данни преди близо две години е прочел в интернет за теорията за „Живия човек“, ядосал се е че институциите „го лъжат“ и „ограбват несправедливо“ и затова е решил да се обяви за „Жив мъж“. Следвайки всички инструкции на жена със същите убеждения, с която се запознал в интернет, той започнал да изпраща до институциите „Учтиви уведомления“, афидевити и други „авторски документи“, с които уведомява съда, прокуратурата и др., че е „Жив човек“ и че не признава тяхната юрисдикция. Голяма част от тези писма са подписани с пръстов отпечатък с червено мастило, залепени са им пощенски марки, авторски печат на „Живия човек“, някои са написани по диагонал и т.н. Важна подробност за тази кореспонденция е, че е много обемна като често писмата/уведомленията съдържат повече от 70 страници с приложения. Според писмата тези институции са регистрирани като корпорации в Dun & Bradstreet и той няма договор с тях и поради тази причина той, като Жив човек, не е длъжен да изпълнява техните разпореждания. Следвайки инструкциите на жената от интернет, И. Ц. разлепил на входната си врата уведомления в същия стил, предупреждавайки полицаи, призовкари и други, че той като Жив човек няма да приема документи от тях и че те нямат право да безпокоят него и семейството му.

Представител на Районна прокуратура Варна, който е получил пакет от „Учтивите уведомления“ на И. Ц., явно незапознат с псевдо-правната теория за „Живия човек“, е бил достатъчно озадачен от съдържанието им и прави това, което е в неговата компетенция и което, според него е най-полезното в случая – назначава психиатрична експертиза на И. Ц., за да се уточни дали този човек има нужда от психиатрично лечение, дали е опасен за себе си и околните и дали е в състояние да взема съзнателни решения.

Образувано е ЧНД № 598/2026 в РС Варна. На И. Ц. са изпращани съответните съобщения – призовки да се яви, за да се изясни случаят и ако е необходимо да бъде прегледан от психиатър. Тъй като И. Ц. твърдо вярва в теорията за „Живия мъж“ и смята, че не е длъжен да се съобразява с тези покани/призовки, той не получава/приема нито една от тях. Ето защо прокуратурата прави единственото възможно в случая – обявява И. Ц. за общодържавно издирване и нарежда принудителното му довеждане за психиатрично изследване.

И. Ц. е установен на постоянния му адрес, арестуван и принудително настанен в психиатрична клиника за изследване. Тъй като той, като Жив човек, и според него неподлежащ на подобни принудителни мерки, оказва съпротива, са му направени две инжекции с успокоителни, вързан е за кревата и е въдворен в клиниката във Варна.

Назначена е тройна психиатрична експертиза (двама психиатри и един психолог), която обстойно изследва всички факти и обстоятелства около обсесията на И. Ц. с теорията за „Живия човек“. Разпитани са членове на семейството му и съседите, които потвърждават, че той е нормален човек, не е агресивен, но от две години активно се занимава с тази тема, купил си е цветен принтер, разпечатва и разпраща въпросните документи до различни институции.

От изготвената експертиза става ясно, че и тримата експерти са намерили правилния подход към И. Ц., за да се изясни мотивацията за неговата активност. Вещите лица съвсем правилно установяват, че И. Ц. не е психично болен човек, но е попаднал под влиянието на широко разпространена интернет субкултура/идеология/псевдоправна теория. Изводът от експертизата е, че той не е заплаха за себе си и околните и може да взема съзнателни решения.

Към момента И. Ц., след сблъсъка с институциите, е в процес на преосмисляне на убежденията си в теорията за „Живия човек“. Започва да проявява критично мислене и да поставя под въпрос логиката на тази интернет идеология. Например: нелогично е хем да отхвърля държавата като институция, хем да използва пощенските ѝ марки, за да заверява своите документи, с които се обявява за „Жив мъж“. Отделно от това, защо изобщо един „Жив човек“ трябва да се обявява пред „мъртви“ институции като прокуратурата и т.н.? Накратко И. Ц. започва да си дава сметка за множеството логически несъответствия на тази псевдоправна теория. Постепенно И. Ц. осъзнава, че източниците на идеята за „Живия човек“ не са проверени, че целите на това движение не са ясни и че не е ясно кой печели от това. Ясно е само, че той е вложил множество ресурси – време, пари и енергия в нещо, което в крайна сметка му е донесло единствено проблеми и страдания.

Конспиративни теории, хибридни войни и невежеството на обществото

Безспорен факт е, че се води хибридна война, част от която е разпространението на множество конспиративни теории, движения, псевдо-научни идеи и организации, чиито финансиране и поддръжка са неясни. Чуждите служби и агенти целенасочено организират и разпространяват всякакви идеологии и движения, които имат за цел демотивация на гражданското общество и създаване на вътрешно напрежение между отделните субкултури и подкопаване на доверието към институциите, което застрашава националната сигурност. Катализатор за такива негативни процеси в България са ниската правна култура на голяма част от населението, системното нарушаване на така наречения „обществен договор“, ако изобщо приемем, че в България има такъв, пълната абдикация на институциите пред проблемите на обикновения човек, оставянето на големи сегменти от населението без адекватна грижа, което увеличава икономическата и социалната несигурност. Това е благоприятна почва за провеждането на всякакви психологически операции. Факт е, че предметът „Гражданско образование“ е въведен наскоро в учебната програма за средните училища и поколението на И. Ц. е израстнало без адекватна правна култура. На хора като И. Ц. са им непонятни изобщо концепциите за история на държавата и правото, обществения договор, защитата на човешките права и мн. др. Това са големи групи от български граждани. Нашето изследване показва, че групите в социалните мрежи, в които се разпространяват идеите за „Живия човек“, наброяват десетки хиляди активни профили. По този начин се формират така наречените ехо-камери (echo chambers), в които едни и същи идеи се предъвкват отново и отново и хората се самонавиват да предприемат активни действия, както е направил И. Ц. от Варна.

Профилът на участниците в тези групи е следният: средно или основно образование, непостоянна или нископлатена работа, желание за гражданска активност и внасяне на промяна в обществото, силно чувство за справедливост, повечето не използват чужд език и четат всички материали по темата в превод от анлглийски или руски (често машинен), което допълнително усложнава правилното им възприемане. Тоест тук имаме натрупване на грешки: първо самите „постулати на теорията за Живия човек“ са изначално грешно построени, второ са неточно предадени (преведени) на български и трето самите участници в интернет групите си правят свои интерпретации, които често дори не съответстват на оригиналната теория. Ето защо се наблюдават няколко „школи“ – едните пращат уведомления, че са Живи хора, директно до ООН, други – до папата, трети – до прокуратурата. Едните не признават нуждата от лични документи, а другите си изготвят свои собствени „авторски“ лични документи. Общото е, че всички смятат, че полицията няма право да ги спира и да им проверява документите, че не подлежат на съд и че не трябва да плащат данъци.

От друга стана тези хора не са далеч от истината в някои отношения. Взимането на лични данни като пръстови отпечатъци, снимка на ретината и взимане на ДНК не са подкрепени от преследването на ясна легитимна цел. Събирането на тези биометрични данни без широк обществен дебат и оценка на риска нарушава правото на личен живот и неприкосновеност, гарантирано от Конституцията. Биометричните данни могат да бъдат използвани за нелегитимно наблюдение, следене, изнудване и множество други злоупотреби.

Държавата многократно е нарушавала обществения договор – събираните данъци са употребявани за неефективни програми и държавният бюджет се разходва нецелесъобразно. Похабяват се националните богатства, което е подкопало тотално доверието на българските граждани в институциите. Политиците твърде често са лъгали гражданското общество с кухи и неизпълними обещания и над 60% от българските граждани са се отказали изобщо да гласуват, не вярват нито в демократичните механизми, нито в правовата държава, нито в съдебната система и институциите изобщо. Тези хора търсят алтернативно разбиране за държавата и обществото и затова лесно възприемат идеи като псевдоправната теория за Живия човек.

За пълнота на анализа трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

Въпреки многобройните програми за социално подпомагане, голяма част от българските граждани не намират адекватна помощ при тяхната социална адаптация. В България има много безработни, самотни хора, самотни родители и други социално уязвими групи, които чувстват, че не получават подкрепа отникъде и че са изоставени от държавата. Голяма част от българските граждани са в неведение как работи прокуратурата, съдът, полицията, какви са техните граждански права, кои закони ги защитават и как. Често българските граждани научават тези подробности „в движение“, когато вече са обект на полицейска преписка, обвиняеми или пострадали от престъпление. Ниската правна култура създава затруднения както за гражданите – да си защитават правата, така и за институциите, които трябва да работят с тези граждани.

От десетилетия се разпространяват най-различни конспиративни теории, за които властите твърдят, че са погрешни, а впоследствие се оказват истина. Например в медиите имаше множество публикации, че така наречените кемтрейлс са „конденз“ и че хората, които „вярват“ в това, са заблудени и това което виждат, всъщност го няма. В един момент обаче официални лица от ЦРУ потвърдиха, че това са програми за Затъмнение на слънцето (Dimming the sun) и геоинженеринг. Тоест става ясно, че действително се пръска и че държавата активно и целенасочено е заблуждавала хората и ги е наричала „теоретици на конспирациите“, а те са били прави в своите убеждения. Това неминуемо води до разрушаване на доверието на гражданите към институциите и държавата.

От анализирания казус става ясно, че И. Ц. е по-скоро жертва на своето невежество и наивност, а не психично болен човек. Получава се така, че поради неинформираност и на двете страни са произтекли следните неблагоприятни събития: прокурорът, правейки единственото, което е възможно в случая, нанася на И. Ц. душевни и физически болки и страдания, а от друга страна неразбирането на правния механизъм, динамиката и естеството на работата в прокуратурата от страна на И. Ц. го поставя в ситуация да дава поводи на прокуратурата и на органите на реда да го третират по описания начин - Ignorantia iuris nocet.

Правното съзнание на българските граждани и разпространението на псевдоправни концепции

От хилядолетия философи и прависти търсят отговор на въпроса къде следва да се постави границата между неприкосновеност на личността и гарантиране на обществената сигурност и обществения ред. Истината е, че златната среда така и не е открита. В света съвместно съществуват множество различни правни системи и уредби на обществения ред – демокрации (републики и монархии), джамахирии и ислямски републики и т.н., в които личната неприкосновеност на индивида и гарантирането на обществения ред са гарантирани в различна степен, но в нито една от тези системи не е постигнато идеално съотношение. От изследвания казус и от наблюдението над десетки последователи на псевдоправната концепция за „Живия човек“ става ясно, че много от българските граждани имат интуитивна представа за лична неприкосновеност и че „държавата“ и „държавните органи“ може би имат право да нарушават тази неприкосновеност само в извънредни случаи, но не става ясно в какви случаи и докъде може да се разпростира това право на държавните органи. Правното самосъзнание на тази група от хора се е развило без достъп до правна литература и образование и затова се наблюдава известно лутане, интуитивност и несигурност. Общото между тях е, че нямат доверие в съвременната българска държавност, правоприлагащи органи и други държавни институции. Причините за това могат да се търсят във факта, че от настъпването на „демокрацията“ в България, българските граждани бяха лъгани многократно от псевдополитици и самозванци. Не бяха проведени референдуми за приемането ни към ЕС и НАТО, което кара българите да се чувстват като втора ръка хора. Страната беше присъединена към еврозоната въз основа на неверни данни за инфлацията и БВП, а след присъединяването ни към еврозоната цените не спират да растат, което води до обедняване на големи слоеве от населението. Без да са проведени задължителните в този случай обществени дебати и постигането на консенсус, повсеместно бяха въведени камери за видеонаблюдение и контрол, което е в нарушение на основни човешки права. Под претекст „гарантиране на сигурността“ се отнемат основни човешки свободи като свободата на изразяване и неприкосновеността на личния живот и кореспонденция. Скоро се очаква да бъде въведено и дигиталното евро, отново без да е проведен обществен дебат и без българите да са постигнали консенсус по този въпрос. Въведени са електронни здравни досиета на всички. Постепенно се изгражда цифров концлагер, в който хората ще бъдат принудени да имат дигитална самоличност, въпреки че голяма част от тях са против това. Българското общество е притискано да приема тези „нововъведения“ без да е проведен референдум и без да е постигнато съгласие по тези важни въпроси. Постепенно се отнема все повече от личната свобода на индивида за да се гарантира някаква имагинерна „сигурност“ на обществото. Това е в нарушение на основните принципи на европейското право, според които интересите на индивида са поставени преди интересите на обществото. „Който е готов да загуби свободата заради сигурността, ще загуби и двете“ - Бенджамин Франклин.

Истината е, че в света са били провеждани множество операции под фалшив флаг с цел да се принуди обществото да приеме „нови закони против тероризма“, все по-голяма степен на навлизане в личното пространство, скенери по летищата, проследяване на електронната кореспонденция уж заради борбата с тероризма и т.н. В българското общство се наслагва усещане, че някакви външни фактори като ЕК оказват натиск върху „демократично избраното“ правителство да приема закони и други правни норми за да получи някакви фондове по ПВУ. Именно усещането за несправедливост и недемократичност на приеманите закони води последователите на теорията за „Живия човек“ до това да търсят алтернатива за развитие на своето правно съзнание.

Настоящата статия няма претенциите за задълбочен научен труд. Разгледаният казус от Варна може да бъде възприет като начало и повод за провеждане на задълбочено изследване и оценка на псевдоправната теория за „Живия човек“. За да се оцени мащабът на това явление, трябва да се направи статистика колко подобни материали и документи са получени от органите на съдебната власт и сравнителен анализ как са се развили съответните случаи. Трябва ясно да се разграничи откъде произлиза анализираното явление – кои лица и/или организации го разпространяват, дали тази теория е елемент на специална психологическа операция и кои лица са просто жертви поради своето невежество и ниска правна култура. Решението в този случай не е да се изтрият групите в интернет и хората да бъдат включени в „черни списъци“, защото това само ще ги убеди в правотата им, ще намали още повече доверието им във властите и ще ги радикализира. В този случай целесъобразно ще бъде да се приложи интердисциплинарен подход за анализ на явлението и да се разработи алгоритъм за адекватна реакция от страна на институциите при среща с „Живи хора“ за да се избегнат ненужните затруднения в процеса на взаимодействие между гражданите и институциите.

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта