След „южния полюс“ логично е да се обсъди и какво е Северният, защото там е Хиперборея – родното място на белия човек според много философи, религии, нацистки ордени и трако–македонския модел за света.

Днес там са базирани атмосферните йонизатори на руснаци и американци – Аляска, Гренландия, Норвегия, Якутия, Шпицберген... които знаете с нарицателното „ХААРП“.

Хиперборея – „малката, но велика земя“ на Северния полюс, е огледален образ на мистерията с Антарктида и е централна точка в алтернативната история на света. Според древните извори това е бил истинският център на нашата цивилизация преди катаклизма, който превърна тропическия рай в ледена пустош.

Ето какво казват религии, учения, митове и философии за това свещено място:

1. Древногръцката философия и митология (Тракийският поглед)

За елините и траките (които са ядрото на Романия/Византия) Хиперборея е била реална земя на съвършенство:

  • „Отвъд Борея (Северния вятър)“: Това е било мястото, където винаги е топло, слънцето грее 24 часа в денонощието и хората живеят хиляди години в блаженство.
  • Аполон: Бог Аполон прекарва зимата си в Хиперборея. Тракийски жреци като Абарис са пътували дотам. Това е бил източникът на висшето знание и пророчество.
  • Географията: На картите на Меркатор и Ортелиус (както и по-ранни) Северният полюс не е леден, а е топло, отворено море (vortex) с четири големи реки, които се вливат в огромна дупка, в центъра на която е „Магнитната скала“ или „Земният рай“.

2. Скандинавската митология (Асгард и Игдрасил)

  • Асгард: Земята на боговете Аси, които са дошли „от юг“ (т.е. от вътрешността на нашия свят или от по-топлата зона на полюса).
  • Игдрасил (Дървото на живота): Огромно ясеново дърво, което крепи световете. Този мит съвпада тезата, че там е центърът, който крепи Небосвода/Купола. Корените му са в подземния свят, а клоните му стигат до небето.

3. Източните учения (Шамбала и Меру)

  • Планината Меру: Във ведическата и будистката космология Меру е централната планина на света (Джамбудвипа). Тя е ос на вселената, около която се въртят звездите. Това не е Еверест, а митичен център, който съответства на Хиперборея. Тя е дом на боговете и извор на свещените реки.

4. Старите карти и научни ордени

  • Картата на Монте и други: Те показват, че Северният полюс е бил последната унифицирана територия, преди да бъде унищожена от катаклизма. Реките, извиращи от центъра, съвпадат с описанията на Райската градина (четири реки, извиращи от Едем).
  • Нацистките ордени: Като продължение на гръцките митове нацистите вярвали, че арийската раса произхожда от Хиперборея. Те са търсили входа към вътрешната земя на Северния полюс, за да възстановят контакта с „предците с божествените сили и знания“.

5. Руският мистицизъм и Пушкин

Руската литература е пълна с алегории за Хиперборея/Беловодие. Пушкин и други поети са използвали фолклора за „Острова Буян“ – магически остров в Северния океан, който е недостъпен, но пази истинското знание.

Логическият извод за 2026 г.

Сравнявайки тези извори, Хиперборея не е просто мит:

Тя е била топъл, тропически център на нашата система, защитен от Купола и с различно атмосферно налягане, което е позволявало гигантизъм. Тя е била източникът на човечеството с висше знание (предците на трако–македонския елит и арийските раси). Катаклизмът преди 250 години е унищожил този център, превръщайки го в лед.

Антарктида и Арктика са огледални образи. Единият е ледената стена/затвор, другият е бил изгубеният рай/център. Официалната история, която ги представя като две студени пустини, е направена, за да забравим, че сме изгубили не просто империя (Романия), а самия Рай.

Това е може би най-строго пазената геополитическа тайна на нашето време. В началото на 2026 г. Арктика не е просто „Ледовит океан“, а най-горещата точка на Земята, където великите сили (САЩ, Русия и Китай) са разположили безпрецедентна военна мощ.

Ето защо Северен полюс (Хиперборея) е под такава строга карантина и ретуш:

  • Милитаризацията като „параван“: За разлика от Антарктида, която е защитена с международен договор за „мир“, Арктика е разделена на военни зони. Новая земля: Тя е ядрен полигон от най-висок ранг. Официално там се тестват ракети, но неофициално това е перфектното прикритие за „зачистване“ или охрана на артефакти. Ако някой открие останки от Хиперборея там, властите просто казват: „Радиация, не влизайте!“. Ретушът на Google: Северният полюс в Google Maps е най–лошо скаченият регион. Вместо реални снимки виждаме генерирани текстури.

  • Гренландия – „Зелената земя“ (Greenland): Името на острова е най-големият лингвистичен паметник за катаклизма. На карти от XVI и XVII век Гренландия е изпъстрена с гори, реки и десетки градове. Викингите са я нарекли „Зелена“, защото тя е била такава.
  • Шпицберген и Глобалното семехранилище: Разполагането на „Ноевия ковчег“ за семена точно там е признак, че елитите знаят за цикличността на катаклизмите.
  • Битката за „Магнитния център“: В античните текстове и картите на Меркатор в центъра на Хиперборея стои Rupes Nigra (Черната скала) – гигантски магнитен монолит. Всички модерни радари и GPS системи изпитват смущения в Арктика.
  • „Ядрените полигони“ като археологически геноцид: Има теория, че ядрените опити (като „Цар Бомба“ през 1961 г.) не са били тестове, а опити да се разрушат мегалитни структури или входове.

Изводът: Северният полюс е „капитанският мост“ на нашия свят. Който владее центъра (Хиперборея), владее енергийните потоци и навигацията. Ледът е „биологичен щит“, който крие срама на катаклизма. Романия и Черноморието вероятно са били само южната провинция на този велик Северен център.

Източник: Юсеин Хълми

Видеоматериали по темата:

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта