Споделяме интересна информация от видеото, което сме публикували в края на материала. Разбира се, както винаги, трябва да я четете между редовете.

Манипулативно е твърдението, че държавите дължат пари една на друга – то се опитва да прикрие факта, че така наречената централна банка е един от основните инструменти за контрол над населението. Парите сами по себе си са фикция. За какво ѝ е на дадена държава да ги взема назаем от населението си, както също се твърди в материала, след като може просто да му осигури всичко безплатно?

Освен това и самите държави са изкуствена конструкция, прикриваща мегакорпорацията –„човешка ферма“. Всъщност, за да процъфтяват и да живеят добре, на хората изобщо не са им необходими пари. Нито едно друго същество в природата не трябва да плаща, за да живее, нито пък се ражда с натрупан дълг...

А ето го и превода на видеото:

Замисляли ли сте се някога за нещо странно? Изглежда, че всяка държава в света има дългове. Америка дължи над 36 трилиона долара. Това е огромно число. Китай дължи повече от 18 трилиона долара. Дори Европа, Япония и Индия дължат огромни суми пари. Всяка страна взема назаем, всяка страна дава назаем и по някакъв начин светът сега е затънал в дългове за 300 трилиона долара.

И тук изниква въпросът. Ако всеки дължи пари, на кого всъщност ги плаща? Кой събира всички тези пари и как може целия свят да бъде в дългове едновременно? Това е наистина прост въпрос, но с изненадващо сложен отговор.

Нека започнем с най-големия длъжник в света – Съединените щати. От 36-те трилиона долара, които Америка дължи, около 26 трилиона долара всъщност се дължат на самите американци. Да, правилно чухте. Правителството на САЩ взема назаем от собствените си граждани, банки и пенсионни фондове чрез т.нар. държавни облигации.

Чуждите държави държат само около 7 трилиона долара от американския дълг. Китай притежава около 750 милиарда долара. Япония държи приблизително 1,1 трилиона долара, а останалата част е разпределена между страни като Обединеното кралство, Швейцария и Саудитска Арабия. Така че в действителност по-голямата част от дълга на Америка не е към Китай, а към нейния собствен народ.

Сега нека обърнем картата. Китай може и да дава заеми на САЩ, но самият той също се дави в дългове. Китайското правителство, компаниите и местните провинции дължат общо 18 трилиона долара и тази цифра все още расте. И така, от кого взема назаем Китай? Предимно от собствените си банки, които често са държавни, а същите тези китайски банки държат и американски дълг. Да, това е като затворен кръг. И двете страни си дължат пари една на друга, пряко и косвено.

И това не се отнася само за САЩ и Китай. Всяка голяма икономика взема и дава назаем едновременно. Япония заема пари на САЩ – а когато казваме, че Япония заема пари на САЩ, това означава, че Япония купува американски държавни облигации, което по същество е заемане на пари на Америка срещу лихва. САЩ използват тези взети назаем пари, за да финансират разходите си.

По същия начин Европа взема назаем от Япония, което означава, че европейските правителства или компании вземат кредити или емитират облигации, които японските инвеститори купуват, така че Япония печели лихва и от Европа. Развиващите се страни също вземат назаем от западни банки, а същите тези банки получават инвестиции от азиатски и близкоизточни фондове, тъй като страни като Саудитска Арабия, ОАЕ и азиатски държави като Япония, Сингапур или Китай инвестират спестяванията си в глобални финансови институции.

Така че това е като един гигантски кръг и истината е, че световният дълг всъщност не се дължи на един човек или на една държава. Той се дължи в рамките на самата система. Мрежа от правителства, банки, компании и инвеститори, които постоянно си разменят обещания за плащане.

Но тогава може да попитате: защо просто не спрат да вземат назаем? Ами защото цялата глобална икономика зависи от това. Дългът позволява на парите да се движат, той стимулира растежа, създава работни места и позволява на държавите да харчат повече, отколкото печелят.

Но тук има и друг ъгъл. Ами ако в цялата тази система изобщо не става въпрос само за пари? Ами ако става въпрос за контрол? Защото помислете за това. В момента, в който една страна поеме дълг, тя става зависима. Тя започва да взема решения не просто в интерес на своя народ, а в интерес на кредиторите, пазарите и институциите, които тихо дърпат конците зад кулисите.

Онези, които всъщност печелят, когато всички останали дължат нещо. Те не са президенти или политици. Те са невидимата мрежа от глобални банки, хедж фондове и финансови гиганти, които движат трилиони долари с едно кликване.

Така че може би светът наистина се крепи на дългове. Внимателно управляван, безкраен дълг, който държи нациите привързани към една и съща система. Система, в която никой никога не изплаща дълга си докрай и никой никога не притежава нищо наистина. Защото в момента, в който дълговете бъдат изчистени, илюзията за власт изчезва.

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта