Аз изгубих ценно време да изгледам тричасовото заседание на комисията за разследване на исторически парк, която се занимаваше с процедурата „от ялова крава теле да извадим“.

Фрапираща беше разликата в речниковия регистър между изслушвания журналист и депутатите в комисията. Първият си изля „мурафетите“, а вторите сякаш се опитваха да прИдадат важност на изложеното от него, лансирайки го и опитвайки се да приближат общите му приказки до някакви законови текстове. Кимаха утвърдително и разбиращо и дори го допълваха, за неща, които смятаха, че той искал да каже. Правеха обобщения на казаното. За съжаление, наистина това „нещо“ се случи в НС.

Сетивно-видимия спектакъл постави на изпитание търпението ми, а според мен и на останалите българи, противопоставяйки лоялността им по партийна линия с чувствителността им към справедливостта.

Наистина заключих, че пожарите по МИР-вете, не са им чак толкова на дневен ред, та затова ходят "пет за четири", като селски чорбаджии да си правят мохабети по комисии. И докато "Мара води хорото – кучето й яде брашното“. Ще попитате какво общо има Мара и коя е Мара?

Ще се опитам да обясня. Ние сме Мара. Докато вниманието ни се разсейва с тази тема и всички се фокусираме върху това има или няма измама, кич, проверки, дела.....дори семейните отношения и банковите сметки на хора се излагат на показ, не забелязваме как ни баламосват по най-важната тема – разделението на електората за следващите избори. Мисля си че българинът вече доста се е привързал към програмирането на съзнанието, чрез риалити-програмите, че без да се замисли се включи с охота в поредното. Включиха се всички – доценти, инфлуенсъри, анализатори, известни и неизвестни разделени според яростта си в двата враждуващи лагера. И така попаднаха в ЗАСАДА. За това ще продължавам да не отговарям на въпроса "подкрепям или не подкрепям парка". Това не е тема за общество, което се грижи за себе си. Това са частни казуси, които са специфични всеки за себе си и тяхното разрешаване е в съда, не в НС.

Беше устроена засада за българския народ, защото нашият народ страда, душата му страда, а безразличието е невъзможно за всяка страдаща душа и тя лесно се подвежда да извърши преход към гнева и да избере да „злодее“. „Злодее“ в безмислени битки, устроени да й дадат зрелищата, при това без хляб.

Кой и как инициира комисията не е важно, след като беше изречено ясно в залата, че трябва целия държавен ресурс да бъде впрегнат за унищожаване на структурата на парка. Малко оставаше да кажат, че трябва да се подходи и с физическо унищожение на хората.

Такова зацикляне падна на тема „търговско право“, че само дето не взеха решение с Акт на комисията да отменят всички досегашни проверки на компетентните органи и направо със същото решение да отменят и сделките, и дружествата, и нотариалните актове на живущите. Оказва се, според журналиста, че дори регистрациите по постоянни адреси били съмнителни за него. А защо направо да не уволним всички служители в ГРАО, да заличим информацията в национална база данни и да не изселим хората от това село? По-добре да няма хора в такива села, нито банки, нито бизнес и всички да се изселват в София и да работят за някой велможа, а депутатите и журналистите да определят заплатите, храната и постоянните им адреси.

Общо взето по тези теми кипеше неуморен труд като в поговорката : „Шие, пори наша Мара, празна да не стои“.

Както казах, не е важно кой инициира комисията, а кой я оглави. Всички забелязахме дебюта на партия Възраждане, малко форсиран (подпомогнат) от „останалите“ , в тази толкова „важна“ комисия. Дебют, защото за разлика от досегашните комисии, в тази имат "мускули". Смятате ли, че ако наистина беше важна някой щеше да ги сложи „баш начело“? Аз не смятам така, защото вече три години се наслушах, че все нямат мнозинство в комисиите и затова не им минават политиките. Е, този път удариха джакпота! Така изглежда за пред публиката, но ако трябва да сме честни „на ниско магаре всеки може да се качи“. Магарето, все пак, не е кон.

И какво стана? Не само, че разделиха електората си, но и участват в разделението на целия народ. Темата увлече такова множество, каквото нямаше дори по изборните теми. Дори си мисля, че може да се окаже, че самите оглавяващи са в някаква засада, чрез план с по-дългосрочна цел. И резултатът, който едни други партии гонят е: „Вместо да утепе мухата, той утепал бая си.“

Битките не стихват, разгарят се , а през това време зад бойната линия стоят наблюдателите с дългосрочните цели и следят как се развива боя и как се разделя публиката по отбори - „добрите“ и „лошите“, а също и как се променя електората от единен в разединен.

Да видим какво ще постигне комисията..... Ще издаде присъда? Не! Ще образува и подаде сигнал? Твърди се, че вече има такива, а повторението или обобщението им от НС няма да ги валидира. Ще консолидира общ враг и вот срещу него? На практика се случва точно обратното – подкрепата за сочения за враг се увеличава. Ще събори парка? Не! Собствениците си имат права. По скоро си мисля, че може държавата да бъде осъдена за такъв вид репресия и да се наложи да плати на инвеститорите и акционерите обезщетение за вреди от нашите данъци. Нашите данъци да отидат за кефа да си чешат езиците и да си играят на лошите ченгета! Както и да приключи тази комисия, тя постигна своето - сби хората.

След такива битки ставаш изтощен, безразличен, равнодушен, след това бездушен и накрая безчовечен, а демонизмът тържествува. Така се руши душевно равновесие, разяжда се нашия дух от червеи на съмнението във всеки и всичко. Посява се безверие, вражда и озлобление. Ние, като народ, сме останали без вяра, без надежда и опора, без духовни сили и морални ценности. Но поне си имаме хубави поговорки и това шоу дето ни се разиграва за разсейване вече сме го гледали, защото „знае баба всякакво хоро“ и „конят знае кой го язди“ и пак на изборите ще си ги припомним.

Важната комисия може да се точи като народна песен чак до изборите, да се поддържа разделението на хората и да дойде време за новите комбинации. Може да има победители и победен, защото силите не са равностойни. Всички враждуващи ще се изтощят и индивидуалната им стойност никак няма да се вдигне , защото са били в координация или дори „сдвоени“ с взаимноизключващи се съюзници, бивши врагове и това вече е внесло съмнение в електоратите им.

Тогава ще се задействат отмъстителите, които трябва да превият врата на победителите като си поискат услуга за оказаната подкрепа. Как ще си върнат жеста победителите? А победеният ще поиска ли милост или ще се бори в съда, дори и зад граница? Как ще се компенсират загубите от разделения електорат? Този на „пагона“ въобще не го броим. Може вече да се е изпарил като сутрешната роса. Но този на Възраждане е друга тема. Те имаха нужда от самоутвърждаване след последния вот, който им отвърна с неблагодарност, според тях самите и затова сякаш форсираха темата за общия враг по най-посредствения начин. Нетърпението е лош катализатор.

Ценностите на дълга на партийно зависимите все още ги мотивират да отвърнат „символно“ с подкрепа на всяка цена, дори без да се замислят за истината. Дългът към колективната идентичност притъпи свободната индивидуалност за позиция. Но защо партиите не се борят да привлекат повече , показвайки по-широко обществено взаимодействие, а зациклят във впрягане на собствения си електорат да враждува с останалите, вместо да „вербуват“? Сякаш целта им е да увеличават броя на негласуващите, а не обратното.

Максималната дълбочина в предвиждане и изчисление на загубите е задача на предводителя и за резултата ще е отговорен той. Това което е било винаги обществено презряно от патриотичния електорат е манталитета на покорни слуги в лицето на партиите. Той вече осъди тясното сътрудничество с непатриотичните комисари в тази важна комисия.

Чудя се дали последните са наясно, че участват в политическата мелница и докато си мислят , че те ще смелят някой друг, всъщност може да бъдят помляни?

Ако изтърпите още малко въпроси ще се надявам някой по-прозорлив да ми отговори. Дали лопатата, с която в тази комисия копаят не е за собствения им погром? Който не умее да борави с лопата, накрая сяда на дръжката й. Дали някой има нужда от нов патриотичен проект? Възможно ли е той да иска да тъче на два стана? Възможно ли е от една страна си остане статичен спрямо „партньорите“ давайки си вид , че е про-евро-атлантичен, а от друга да иска да стане симпатичен на онази част от патриотично настроеното общество, взаимодействайки с партия с нов патриотичен профил, която да е склонна да прави компромиси, но да поддържа топла връзката на изток? Виждаме, че ЕС е в девалвалвация на ценностите и трябва да се мисли за резервен вариант. За да се създаде нещо ново, се налага да се разруши, като пречка, нещо, чиято разумност вече е приключила.

Това са просто въпроси и хипотези. А вие, може би няма да се съгласите с мен и ще спорите още дълго по темата „търговско право“ , ще се карате, но не забравяйте да мислите самостоятелно, за да не стане като на последните избори „Сетила се хурка за къделя, ама то било срещу неделя“. И нека не разнасяме като прозявка от уста на уста пропагандата.

Бъдете мъдри!

Автор: адв. Нина Ламбов, източник Facebook