През 1972 г. френският учен и спелеолог Мишел Сифр се спуска на 134 метра под земята, за да прекара 180 дни в пълна изолация, без достъп до светлина, часовник и човешки контакт. Запознатите с експеримента му учени по света са си помислили, че е полудял.

Целта на Сифр била да разбере как работи мозъкът ни, когато е напълно откъснат от външни сигнали. Това, което открива обаче, променя науката завинаги.

Той е бил геолог и изследовател, обсебен от разбирането на човешката биология при екстремни условия. Вярвал, че ключът към отварянето на съзнанието се крие във връзката му с времето. За да го докаже, създал радикален експеримент и доброволно се подложил на пълна изолация в пещера.

Там живял без часовник, без дневна светлина и в абсолютна тишина. Ядял и спял, когато тялото му го подтиквало.

Първоначално се опитвал да следва някакъв режим, но много скоро часовете започнали да изглеждат като минути, дните да се сливат, а реалността да избледнява.

Психичното му състояние бързо се влошило:

• Халюцинирал сенки и гласове
• Станал параноичен — убеден, че има още някой в пещерата
• Мислите му се превърнали в хаос

Това, което не знаел било, че екипът му на повърхността наблюдавал всичко и записвал активността му, за да я сравнят с реалното време.

Тъмнината била пълна, а тишината — оглушителна! Изолацията буквално пренастроила ума му и тялото си създало собствен ритъм: 36 часа будност, 12 часа сън.

Вътрешният му часовник се забавил драстично. След като Сифр бил напълно откъснат от реалността, той смятал всеки 2 изминати денонощия за едно.

Това шокирало учените.

Хората са еволюирали да следват 24-часовия циркаден ритъм, зададен от слънцето.
Но без светлина, тялото на Сифр измислило свой собствен часовник. Това доказало, че човешкият мозък има вградено усещане за време.

Но имало и по-мрачно откритие.

С напредването на седмиците и месеците, психиката му се сривала все повече:

• Забравял думи по средата на изречения
• Трудно си спомнял основни факти
• Емоциите му се люлеели диво между еуфория и отчаяние

Изолацията пренаписвала мозъка му.Сифр по-късно описва преживяното като „бавно плъзгане към лудостта.“ Говорел с насекоми за компания, намирал утеха в собствения си глас. Но тишината винаги се връщала — потискаща и безмилостна. Когато след 180 дни той бил изваден от пещерата, си мислел, че са изминали много по-малко. Бил шокиран колко време му се губи.

Експериментът на Сифр показал:
• Времето не е само външно — то е нещо, което умът активно създава
• Изолацията и сензорната депривация изкривяват това усещане, причинявайки дезориентация

Откритията му променили разбиранията ни в тази сфера и довели до пробив в:

• Изследванията на циркадния ритъм
• Психичното здраве при самота

Но цената била висока, Сифр не излязъл невредим:

• Получил трайна загуба на памет
• Възстановявал психиката си с години
• Описвал пещерата като „безкрайна нощ“, която го преследвала с десетилетия

Въпреки травмата, той продължил с изследванията. По-късно се изолирал и в други пещери, за да потвърди резултатите. Работата му положила основите на съвременната наука за съня и психологията на времето.

Въпросите, които поставил обаче, остават:
Какво всъщност е времето? Конструкция на външния свят — или нещо, създадено от ума?

Експериментите на Сифр показали, че времето е и двете, но съзнанието притежава върховната сила да го оформя.

„Умът е вселена сам по себе си.“ – Мишел Сифр

Наследството на Сифр е напомняне за издръжливостта и крехкостта на човешкия мозък. И за това как изолацията може да разкрие дълбините на вътрешния ни свят.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към: