През 1916 г., докато милиони умираха в окопите, един философ написа думите, от които правителствата се страхуват и до днес. Това, което Бертранд Ръсел каза за мисълта, обяснява защо книгите се забраняват, идеите се цензурират и въпросите се заглушават.

Първата световна война бушуваше. Млади мъже бяха избивани в калните окопи из цяла Европа. Правителствата изискваха патриотизъм, конформизъм, безпрекословно подчинение. Несъгласието беше държавна измяна. Въпросите бяха опасни.

Бертранд Ръсел, един от най-великите британски философи и математици, наблюдаваше тази лудост и взе решение: отказа да мълчи!

Докато страната му изискваше да подкрепя военните усилия, Ръсел се обяви против войната. Той твърдеше, че войната е безсмислено клане, че национализмът е болест, че младите мъже умират заради гордостта на старите мъже и амбициите на политиците.

Британското правителство го арестува заради антивоенните му писания. Той загуби позицията си в Тринити Колидж, Кеймбридж. Беше глобен, цензуриран и накрая затворен за шест месеца през 1918 г. Но преди затвора Ръсел написа нещо, което щеше да надживее войната, империите и правителствата, опитали се да го заглушат.

В есето си от 1916 г. „Принципи на социалната реконструкция“ той обясни точно защо властите се страхуват от независимата мисъл:

„Хората се страхуват от мисълта повече от всичко друго на земята – повече от разрухата, дори повече от смъртта. Мисълта е подривна и революционна, разрушителна и ужасна; мисълта е безмилостна към привилегиите, установените институции и удобните навици; мисълта е анархична и беззаконна, безразлична към авторитета, безгрижна към добре изпитаната мъдрост на вековете. Мисълта надниква в бездната на ада и не се страхува.“

Прочетете отново. Ръсел не просто правеше философско наблюдение – той обясняваше защо правителствата забраняват книги, защо институциите се съпротивляват на промяната, защо властите наказват несъгласието.

Мисълта е опасна. Не защото води до насилие или хаос, а защото поставя под въпрос всичко, върху което се крепи властта: привилегии, традиции, авторитет, „както винаги е било“.

Когато хората наистина мислят самостоятелно, те спират да приемат удобните лъжи. Те се запитват дали войните са необходими. Питат дали йерархиите са справедливи. Изследват дали традициите служат на човечеството или просто запазват властта.

Подобни действия са ужасяващи за всеки, чиято позиция зависи от това хората да не мислят твърде много.

Ръсел го разбираше от личен опит. Беше наказан за независимо мислене, за отказ да приеме официалната версия на правителството за войната. Беше видял как университети уволняват професори, които поставят под въпрос авторитета, как вестници цензурират антивоенни гласове, как политици затварят несъгласните. Той видя на живо какво се случва, когато мисълта стане наистина свободна: тя „надниква в бездната на ада и не се страхува.“

Източник: Разширена Реалност

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта