Това, което досега беше напълно законно, скоро може да се превърне в престъпление! Под прикритието на защитата на личния живот се задава нова криминализация на гражданите. Ще се превърне ли скоро безобидна снимка от мобилен телефон в прокурорско дело?

С проектозакона за „засилване на защитата срещу дигиталното насилие“, приет от кабинета миналата седмица и предложен от министъра на правосъдието от Социалдемократическата партия Стефани Хубиг, федералното правителство започва поредна фронтална атака срещу свободата в страната – ход, за който широката общественост остава напълно неосведомена. Това допълнително и умишлено тласка обществото към авторитарни структури, където взаимното доверие (типично за свободните и субсидиарни общества) вече не оформя социалното взаимодействие. На негово място доминира недоверието – продукт на ерозията и разделението, започнали при Ангела Меркел, които оттогава безмилостно проникват в живота на всеки.

Ако този абсурд бъде приет от Бундестага, вече няма да е възможно дори да се направи снимка с мобилен телефон където и да било в страната, без да се рискуват две години затвор. Подобно наказание грози заснемането на „облечени гениталии“ или „облечени женски гърди“ – с други думи, снимки на което и да е лице на публично място, и по-специално на жени, показващи тялото си от врата надолу.

Проектозаконът отново съдържа неясни формулировки и абсурдни думи с произволно тълкувание. При наличие на злонамереност или желание за наказание те на практика превръщат всеки, направил снимка с телефон на парти, в клуб, на градски фестивал, в пешеходна зона или на спортно игрище, в мишена за наказателно разследване.

В него се казва просто, че „облечената част от тялото трябва да доминира в изображението и то трябва да е очевидно сексуализирано“. Не се обяснява обаче как това може да бъде обективно или правилно определено. Ако тези насоки се спазват, и без друго претоварените разследващи органи ще трябва с най-голяма прецизност да определят дали фокусът на изображението е облечен бюст или седалище и дали е направено със „сексуално намерение“.

За да добави още един обрат към абсурда, организацията „LSVD Association Queer Diversity Berlin-Brandenburg.“ отправи масови критики към закона – не защото е напълно безумен, а защото не стига достатъчно далеч. Според тях „силният фокус върху цисджендър жените и момичетата“ пренебрегва идентичната нужда от защита на „транс* мъжете, транс* жените, небинарните и интерсексуалните хора“, които са еднакво засегнати от „дигиталното насилие“. Ето защо основната насоченост на проектозакона върху „цисджендър жените“ била недостатъчна.

Например, „женските гърди“ за съжаление „не са допълнително дефинирани“, което според тях увековечава „бинарни и биологизиращи категории“ и игнорира „цялото разнообразие от полови идентичности“. Освен това се възпроизвеждала „сексуализацията на гърдите, точно както правят забраните за ходене гол до кръста“. Поради това се изисква или полово неутрална оценка на горната част на тялото да бъде закрепена в закона, или формулировката да бъде изменена, за да включва „възприемани като женски гърди на хора с други полови идентичности“.

Германската асоциация на жените адвокати (djb) съвсем сериозно изрази следното мнение: терминът „женски гърди“ оставял значението си „неясно“. „Да се разглежда въпросът дали една гърда се възприема като женска или не – особено по отношение на небинарни индивиди – като доказателство, носи риск от дискриминационни и унизителни искания за доказателства“, заявиха те. Адвокатите предлагат прилагането на правния критерий „независимо от законно регистрирания пол“.

Левичарската мания за жертвеност и олимпиадата по антидискриминационно безумие

Тази дискусия разкрива плашещата степен, до която прогресистката смутеност и тоталитарният социалистически дух на превъзпитание, препрограмиране и поведенческо обуславяне са се разпространили в страната. Не само се създава допълнителна свръхрегулация без никаква реална нужда (тъй като съществуващото наказателно право вече е достатъчно за случаи на злоупотреба с изображения и нарушения на личните права), но и това, което само преди няколко години би било осмяно като безумие на джендър групи или леви студентски кръгове, сега се представя като законопроект и се обсъжда със смъртоносна сериозност от юридическата общност и медиите.

Явно в Германия хората дотолкова са загубили разсъдъка си, че не просто сериозно обмислят подобни абсурди, но и разсъждават подробно как да ги разширят, вместо да посочат очевидния за всеки психически здрав човек факт: че този закон е фундаментално враждебен към свободата и напълно гротесков. Както и при цялата левичарска олимпиада по жертвеност в антидискриминационната ѝ мания, целта е все повече да се регулират и криминализират области от ежедневието, които досега не са били проблемни:

Инфлационно разширяване на понятието за насилие: Прави се с цел отклоняване на вниманието от реалните престъпления (сравнете например медийната истерия около Колиен Ерфандес с пълната липса на обществена чувствителност относно груповите изнасилвания и нападенията с нож). Криминализиране на основната цел: Основната целева група на левицата – нормалните, бели, германски мъже – бива поставена под общо подозрение и криминализирана въз основа на напълно невинни действия.

Официално идеята на закона е да дефинира по-ясно в наказателното право предполагаемия „горски пожар“ (по думите на Хубиг) от дигитално насилие под формата на сексуализирани дийпфейкове, порно за отмъщение и воайорски записи. Това произтича от гореспоменатия скандал с Ерфандес от март тази година, в който тя обвини бившия си съпруг Кристиан Улмен в разпространение на сексуализирано съдържание – като част от дълго планирана кампания, включваща списание Der Spiegel и крайнолявата организация HateAid.

И до днес твърденията на Ерфандес не са довели до правно издържани доказателства, но предоставиха добре дошла възможност за по-нататъшно ограничаване на свободата на изразяване през задната врата. Законът, базиран на този подход тип „другарски съд“ и принципа „виновен по подозрение“, естествено има практическия страничен ефект да подкопава стандартите за защита на данните и основните права:

  • Платформите и интернет доставчиците могат да бъдат задължени със съдебна заповед да разкриват лични данни дори в случаи на уронване достойнството.
  • Потребителските акаунти могат да бъдат блокирани, ако съдът прецени, че е извършено „сериозно нарушение на личните права“ и се очакват последващи нарушения.

От само себе си се разбира, че подобни твърдения ще бъдат рутинно потвърждавани в съответните леви, ориентирани към дъгата съдебни състави на по-големите германски регионални съдилища и че вероятно ще последва поток от подобни решения.

Увреждане на обществения ред

Дори по-големи, затворени групи в приложенията за съобщения могат да бъдат блокирани, без да се изисква минимален брой членове. Освен порнографията, разпространението на каквото и да е компютърно генерирано или променено съдържание, което симулира реално събитие и има вероятност „значително да увреди репутацията на дадено лице“, също ще бъде санкционирано. Всичко това включва изключително произволни тълкувания, които не могат да бъдат ясно дефинирани в правото.

Тази произволност унищожава правната сигурност. Напротив, законът допълнително и масово уврежда обществения ред в Германия, тъй като забранява аспекти от ежедневието, които не засягат нито държавата, нито съдебната система, водейки до прекомерно автоцензуриращо поведение. Населението бива настроено едно срещу друго до крайност: всеки, който държи мобилен телефон под „неправилен“ ъгъл, скоро може да бъде обвинен в неразрешено заснемане, а минувачите, които смятат, че са заснети на улицата, могат веднага да викат полиция. Отравянето на социалния живот от идеологически водена държава за наблюдение (за която финансирането на центрове за докладване на прояви „под прага на наказателната отговорност“ явно не е достатъчно) се довежда до още по-големи крайности.

Тъй като законът възприема левия академичен термин „сексуализация“ (който сега се прилага за практически всичко) и го комбинира с прекомерно раздута и неясна концепция за насилие, по-показните или прилепнали дрехи биват фино обявявани за неприлични, нежелани и неуместни. A коя нарастваща социална група печели от това? Политическият ислям, разбира се, който налага своите шериатски изисквания навсякъде.

Там, където вече се изисква полово разделение в клубовете или басейните, и където момичетата все по-често биват тормозени в училищата да се покриват, защото носят разкриващи дрехи, закон, криминализиращ фотографирането на женски тела (дори когато са облечени) и вменяващ „сексуално намерение“ на фотографа, само ще засили тенденцията хората да се покриват все повече, за да избегнат контрола. Бурката е крайният резултат от това развитие.

Шериатът забранява изобразяването на гениталии, задни части или гърди – независимо дали са голи, или облечени. Фактът, че един всеобхватен германски закон формулира почти идентични разпоредби, илюстрира напредъка на ислямизацията по възможно най-яркия начин. Последният етап от този процес вече е очевиден в телевизионните програми на ислямските страни, където дори по време на лекоатлетически или олимпийски предавания женските тела биват закривани с черни ленти.

С този чудовищен закон Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП) прави пълната забрана за разкриване на женското тяло просто въпрос на време. Или новите управници на новия „Германистан“ сами ще въведат тази забрана, или настоящото правителство ще им направи тази услуга. Адът е съвсем близо.

Автор: Уилма Фрикен

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта