ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ ЗА ПОДАРЪЦИТЕ

В град Патара имало богат търговец, който се славел със своите 3 красиви дъщери. Неочаквано той загубил цялото си богатство и бил изправен пред прага на мизерно съществуване. Единственото скъпо нещо, което му останало, били хубавите му щерки. Изпаднал в отчаяние и духовно падение той замислил да продаде в робство (проституция) най-голямата от тях.

Когато оповестил своите намерения на посърналото му семейство свети Николай подочул за това, заслушвайки се в кавгите, докато минавал в близост до домът му. Изчаквайки падането на нощта светията подхвърлил кесия с злато в къщата на фалиралия търговец. На сутринта, когато намерил спасителното богатство, благодарейки на Бога взел решение да омъжи дъщеря си с този дар.

Не след дълго обаче положението в семейството пак се влошило до нетърпимост и идеята за продажба на втората дъщеря достигнала до наложително изпълнение. Този път милосърдния божи служител наблюдавал отблизо живота на своите събратя и предотвратил отново тези мерзост с нов подарък кесия със злато. Приемайки този дар като божие провидение за спасение на душата си, несъстоятелният баща побързал да омъжи и втората си дъщеря. Така останала и най-малката, за която идвало ред за злощастие или спасение. Благородния презервитер не чакал безизходицата да погуби човека и пак посред нощ се промъкнал, за да подхвърли своя безценен армаган.

Окаяният баща с дни не лягал, очаквайки отново да се появи тайния благодетел. Когато чул златистия звън стопанинът скочил и настигнал спасителя, тогава познал Св. Николай. На колене благодарил че го спасил от греха да стане крадец, разбойник, убиец и сводник на дъщерите си. По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я казвал:  „На Свети Николай Чудотворец!“

През годините популярността на св Николай се увеличавала и народът го запомнил като защитник на децата, домът и моряците.

Животът на св. Николай

Той се ражда м/у : 270-280г. в гр. Патара на Средиземно море, район Мир Ликийски (днес гр. Демре, Турция) част от Римската империя. Преведено от гръцки името му означава Победа на народа.

Отгледан и възпитан в семейство на богати и уважавани християни Теофан и Нона, още по време на светото му кръщене не искал да излезе от купела и престоява там цели 3 часа. Израства под крилото на чичо си, който по това време е епископ на Патара. Водейки аскетичен, дълбок и себеотдаден на вярата живот, млад става презервитер – достоен помощник и заместник на епископа. Остава сирак на младини с голямо наследство, което в духа на християнството употребява за милосърдни, богоугодни дела, помагайки на хората в нужда.

Докато пътувал към Божи гроб по море, с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Като епископ в град Мира получава името Свети Николай Мираклийски. Живял е в страшното време за християнството на императорите Диоклециан и Галерий, когато са гоненията на християните в продължение на 10 години. Те започнали в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма около 20 000 християни, в същия период в затвора попада и самият светия.

Промяна настъпва при император Константин I Велики, който спира гоненията срещу християнството и по късно го превръща в официална религия. Легендата разказва, че за приемането на Христовата вяра от императора е повлиял и свети Николай.

Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена аура, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата. Като достигнал дълбока старост, св. Николай починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.

ПРЕВРЪЩАНЕ на св. НИКОЛАЙ във ФАЛШИВИЯ Санта КЛАУС

През 1626 г. холандски калвинисти заселници донесли традицията на Свети Николай до северноамериканския град Ню Амстердам (по-късно преименуван от британците НЮ ЙОРК). Сведения за почитането на светията от фламандските народи на Дания и Нидерландия има още от 12-ти век, като закрилник на моряци и търговци. Военният съюз на холандците с Испания повлиява почитането на светеца.

Според поверието той пристига в Амстердам с кораб от Испания и обикаля страната на бял кон, придружаван е от черен помощник, наречен Черният Пит (Черен Петър).

През 1773 г. се появява образът на св. Николай, покровител на американските заселници и града Ню Йорк, като контрапункт на св. Георги, закрилника на английската армия.

През декември 1773 г и 1774 г, в нюйоркски вестник се споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от смъртта на светеца Sinter Klaas, съкратено от Sint Nikolaas (което на датски означава Св. Николай).

През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйоркското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава мириклийският чудотворец е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.

През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк", Св. Николай за патрон на града.

През 1810 година художникът Александър Андерсън изготвя специална илюстрация на светеца. Той все още е показан като религиозна фигура, но ясно поставящ подаръци в детски чорапи, които висят пред камината, за да изсъхнат.

През 1823 г. в Америка се появява стихчето „Нощта преди Коледа” от Климент Кларк Мур, написал стихотворението за радост на собственото си семейство, но е било публикувана анонимно в ню йоркския седмичник "Troy Sentinel" , което му дава огромна популярност. То описва св. Николай като жизнерадостно старче под формата на елф, което влиза в къщите на хората през комина и се движи с шейна теглена от осем миниатюрни елени. Тези истории за елф-човече присъстват в зимните езически празници, в германските и скандинавски легенди. Идеята за елените идва от факта, че в северна Скандинавия и Финландия често ги използват, за да теглят своите шейни. Северните елени са много по-здрави животни от събратята им в Северна Америка, по-добре адаптирани към студен климат с техните дебели кожи и широки, плоски копита за ходене по сняг. Мур заимства и от поема от 13-ти век, в която скандинавският бог Один язди кон с 8 крака, с името Sleipnir. Тази наивна на пръв поглед фантазия от поета, преподавател по старогръцки, дава едно отдалечено от християнската вяра звучене на истинската история за подаръка като християнска благодетел, за избавление от греховни дела и помисли.  Така с времето истината започва да променя съдържанието си.

На 3-ти Януари 1863 г. HARPER'S WEEKLY, New York издава на предна страница илюстрация от карикатуриста на Гражданската война, Томас Наст на "Santa Claus Camp" в облекло с цветовете на американския флаг и човешки размери, пренебрегвайки идеята за елф. Това е голямото начало на профанизация, пропаганда и създаване на измислени ценности и вярвания в Новия Свят.

През 1916 г. бездуховната визия на Sint Nikolaas продължава върху кориците на "St Nicholas Magazine".

През 1921 корица за списание "The Country Gentleman" е нарисувана от най-знаменития илюстратор за кавъри на "The Saturday Evening Poust" Норман Рокуел (1894–1978). Той показва Santa с познатото ни червено и бяло облекло. Най-известният американски илюстратор за повече от шест десетилетия, познат с репликата:  „Ако Америка не е един идеален свят, тя трябва да стане!“, е илюстрирал повече от 300 корици за Saturday Evening Post (1897-1963). На доста от тях налага образа на „измисления маркетингов герой“, символ на съвременната потребителска култура.

През 1930 г. художникът Fred Mizen нарисува в универсалния магазин Famous Barr Ko в Сейнт Луис, Sint Nikolaas в тълпа, пиеща бутилки Coca-Cola. В същия магазин се намира и най-големият кока-кола фонтан в света. Илюстрациите на Mizen се използват в печатните реклами в Saturday Evening Post през декември 1930 г.

През 1931 г. Арчи Lee, изпълнителен директор на Д'Арси Рекламна агенция, работеща за The Coca-Cola Company, стартира рекламна кампания с образа на светеца с напълно променена визия, червените цветове на Coca-Cola, бялата брада и коса. Kампанията върви в милионните тиражи на "Ladies Home Journal", "National Geographic", "The New Yorker", "Saturday Evening Post" и др.

ТАКА ЗАПОЧВА НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ПОДМЯНАТА НА ЦЕННОСТИТЕ, ИСТИНИТЕ ЗА КОИТО ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАТ СЪВРЕМЕННИТЕ КОНСУМАТОРИ НА ЛЪЖА!

Тази година се очаква оборот само в Америка по време на Рождество Христово, превърнато в съвременен езически празник, от 1,1 трилиона долара.

Резултатите са плачевни, съвременния човек живее в неоезическо общество, подтикван от първосигнални стимули към заробващи желания и страсти, които изхабяват живота му и го потапят в нажежен до червено и оглушаващо вибриращ вътрешен АД!

Автор: Кирил Вълчев – Скалата

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!