Тъкмо сте преминали през духовно пробуждане. Възприятията ви са се променили. Виждате света по напълно различен начин. A сега сте абсолютно демотивирани. Онази работа, която преди ви е давала цел, сега изглежда празна. Целта да си купите нова кола е загубила целия си смисъл. И се питате: какво се случва с мен?

Отговорът се крие в това, което наричам срив на системата за възнаграждение. Ще ви обясня точно какво се случва в мозъка ви, когато преминавате през духовно пробуждане. През целия си живот сте били подготвяни да търсите малки дози удоволствие и удовлетворение. Получихте повишение? Допамин. Купихте си онази дреха, която искахте? Допамин. Получихте харесвания в социалните мрежи? Още допамин. Мозъкът ви е създал пристрастяваща система, в която постоянно преследвате тези малки награди. Тази система функционираше като колело за хамстер. Търчахте след външни постижения, получавахте временната си доза удоволствие и след това трябваше да преследвате следващата. Това беше безкраен цикъл, който ви държеше в постоянно движение, винаги преследващи следващата цел, следващата задача, следващото постижение.

Но след това се случва духовното пробуждане. Изведнъж осъзнавате, че всички тези постижения са временни. Разбирате, че истинското удовлетворение не идва отвън, а отвътре. Виждате, че сте преследвали миражи в пустинята, тичайки след неща, които никога не биха могли да ви дадат истинското благоденствие, което сте търсили. Проблемът е, че когато това осъзнаване ви удари, вашата система за възнаграждение просто се срива. Все едно някой е изключил ключа за допамина. Нещата, които преди са ви развълнували, сега изглеждат детски, повърхностни, дори нелепи.

Мислете за дете, което си играе с пластмасови играчки. Те се забавляват, вълнуват се, прекарват часове с тези малки цветни парчета. Но когато пораснат и станат тийнейджъри, същите тези играчки, които някога са ги удивлявали, сега изглеждат глупави и скучни. Те са се развили, съзнанието им се е разширило и това, което е удовлетворявало системата им за възнаграждение, просто вече не работи.

Точно това се случва с вас след духовно пробуждане. Израснали сте съзнателно. Еволюирали сте до ниво на възприятие, при което материалните и социалните награди, които преди са ви мотивирали, сега изглеждат като детска игра. Пари? Разбирате, че това са просто пари в движение. Социален статус? Виждате, че това е илюзорна конструкция, базирана на егото. Професионално признание? Осъзнавате, че това е външна валидация, която не докосва същността ви.

Но ето го и проблемът. Мозъкът ви все още е програмиран да търси тези награди. Той не знае как да функционира без тях. Все едно сте извадили горивото от кола, без да сложите ново гориво на негово място. Двигателят просто спира да работи. Ето защо изпитвате тази дълбока липса на мотивация. Това не е депресия в клиничния смисъл на думата. Не е мързел. Това е преходен период, в който вътрешната ви система за мотивация се преконфигурира напълно.

Преминавате през символична смърт на старата си система от ценности и награди. И като при всяка смърт има период на траур. Скърбите за стария си начин на изпитване на удоволствие и удовлетворение. Скърбите за простотата от времето, когато нещата бяха по-прями и очевидни. Много хора на този етап започват да се питат дали духовното пробуждане е било добро или лошо нещо. Някои дори се опитват да се върнат към предишното състояние, принуждавайки се да се вълнуват от същите неща като преди. Но това е като да се опитваш отново да станеш дете, след като вече си станал възрастен. Просто не работи.

Истината е, че не можете да забравите това, което сте осъзнали и научили. Съзнанието ви се е разширило. И сега трябва да намерите нови начини да изпитвате мотивация и удовлетворение, които съответстват на това ново ниво на възприятие.

Този срив на системата за възнаграждение е само първата стъпка от едно много по-голямо пътуване. Това е знак, че сте готови да откриете по-дълбоки и по-устойчиви форми на мотивация. Форми, които не зависят от външна валидация или временни постижения, а произтичат от висша цел и автентична връзка с истинската ви същност.

Нека поговорим за нещо, за което никой не ви казва при духовното пробуждане: смъртта на вашето състезателно Его. И тази смърт може да е една от най-дълбоките причини за настоящата ви липса на мотивация.

Помислете за живота си преди пробуждането. Колко от вашите мотивации са идвали от нуждата да докажете нещо? Да докажете, че сте по-добри от колегите си. Да докажете, че заслужавате повече от онзи човек, който е получил повишението. Да докажете на родителите си, че сте направили правилния избор. Да докажете на приятелите си, че се справяте добре в живота.

Тази нужда да докажете нещо на света беше мощно гориво. Тя ви караше да ставате рано, да работите до късно, да надминавате границите си. Постоянно да търсите следващото постижение. Сякаш бяхте в постоянна война срещу света. И всяка победа, всяко постижение, всяко признание беше спечелена битка. Вашето състезателно Его превръщаше всичко в състезание. Вашата заплата срещу тази на братовчедите ви. Вашата връзка срещу тази на приятелите ви. Вашата къща срещу тази на съседите. Вашите деца срещу децата на другите хора. Беше безкрайна надпревара, в която винаги трябваше да сте напред. Винаги трябваше да печелите. Винаги трябваше да сте по-добри.

Но след това се случва духовното пробуждане. Изведнъж осъзнавате, че всички сме едно. Че разделителната линия между вас и останалите е илюзия. Че когато се състезавате с някого, вие всъщност се състезавате със себе си. Че побеждаването на друг човек не ви прави по-велики. Това само подхранва илюзията за превъзходство.

Започвате да разбирате, че човекът, който е получил повишението, което сте искали, не е ваш враг. Той е просто друг аспект на универсалното съзнание, живеещ различно преживяване. Че родителите ви не са опоненти, на които трябва да доказвате нещо, а същества, които се учат и еволюират точно като вас. Че приятелите ви не са конкуренти, а спътници в пътуването.

Това осъзнаване е красиво, трансформиращо, извисено. Но то е и опустошително за вашата мотивационна система. Защото, ако вече няма врагове за побеждаване, няма никой, на когото да доказвате каквото и да било, няма повече състезание – какво ви мотивира да действате?

Все едно сте воин, посветил целия си живот на битки, и изведнъж откривате, че няма война. Че никога не е имало война. Че всичко е било недоразумение, илюзия на ума. Облекчението е огромно, но също и объркването. Ако не сте воин, тогава кой сте? Ако няма битки за спечелване, каква е вашата цел?

Това разтваряне на дуалността – „аз срещу света“ – е една от най-дълбоките трансформации на духовното пробуждане. Спирате да виждате другите като препятствия или конкуренти и започвате да ги виждате като разширение на същото съзнание, което сте и вие. Това е изключително любящо и обединяващо възприятие.

Но за вашето състезателно Его това е буквално смъртна присъда. То не знае как да функционира без врагове. Не знае как да ви мотивира без война, която да води. Не знае как да ви даде цел без някой, когото да победи.

Резултатът е чувство за мотивационна празнота. Гледате старите си цели и те изглеждат безсмислени…

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта