Добре де, нали не смятахте, че същата измет, която през последните 3 години масово пропагандираше пЛандемията и всячески настояваше да се ваксинирате, по-рано Ви е мислела доброто? Естествено, че никога не е! Боклукът си остава такъв до гроб! Абсолютно същият клоун Антъни Фаучи, преди да бъде назначен за главен генерал в световната „битка“ срещу „коронавируса“, изпълняваше подобна роля и в тази срещу СПИН-а. Разбира се, тъй като обожаващите евгениката сатанисти не блестят с особена оригиналност, работеха по напълно еквивалентна схема – фалшиви тестове, несъществуващ вирус и повсеместна пропаганда. Прочетете статията по-долу, но не като мозъчно-закърнял индивид, а с разум на събудено човешко създание, и ще сглобите поредното парче от пъзела, разкриващ бутафорния свят на Матрицата…

В България понастоящем се използват следните HIV тестове:

* Elisa - като първи установителен тест

* Western Blot - като втори потвърдителен тест

* PCR - тест за количествено определяне на вирусен товар

Обща информация за HIV тестовете​

Първите тестове за ХИВ са създадени през 1984 год. По мнение на известните учени-специалисти д-р Фабио Франчи, молекулярният биолог д-р Стефан Ланки, проф. д-р Питър Дазбърг, вирусолозите д-р Ирина Сазанова и д-р Андрей Дмитриевски, вирусологът д-р Антал Мак, и хиляди други и досега не е създаден нито един достоверен тест за констатиране на ХИВ. Отделно и самите производители на всички ХИВ тестове предупреждават в листовките си, че положителна реакция на теста не означава наличие на ХИВ, както и за много вероятните фалшиво-положителни резултати (основно, но не само поради кръстосани реакции). Нито един тест до момента не отчита строго наличието на ХИВ в тестваната проба. Тестовете реагират само на фрагменти от протеини на неспецифични за ХИВ антитела.

Тестове за СПИН няма и не може да има поради простата причина, че СПИН не е заболяване, причинено от патоген, а общо състояние на отслабен имунитет и развити различни отделни заболявания, които е невъзможно да бъдат тествани с един общ тест за СПИН. Специализираните органи в България продължават погрешно да изписват в официалните си документи ХИВ тестовете като СПИН тестове.​​

Нормално е тогава всеки да си зададе логичния въпрос: Какво тестват тогава тези ХИВ тестове изобщо? Както и защо Elisa са си кръстили теста Anti-HIV? Дали пък са нямали предвид, че тества липсата на ХИВ след като отчита наличието на антитела, а не - на вирус?​

Какво измерват и отчитат HIV тестовете​ 

И до ден днешен не е ясно какво точно показват и измерват ХИВ тестове. При много заболявания тези тестове дават положителен резултат без да е налице ХИВ. Абсолютно погрешно (а понякога възможно и умишлено) лекарите, провеждащи тестовете, съобщават за 99,5 % точност при ХИВ положителен статус на пациента, пропускайки да споменат, че тези 99,5 % точност се отнасят за положителна реакция при наличието на съдържащи се неспецифични фрагменти от протеини в тестваната проба и не показват непременно наличието на ХИВ. Тестовете не са стандартизирани и нито един от тях не е лицензиран. По тази причина в една държава вие можете да бъдете диагностициран като ХИВ позитивен, а в друга държава - като ХИВ негативен. Отделно използваният в България потвърдителен тест Western Blot е доказан като един от най-неточните тестове, даващи в голяма част от тестовете фалшиво-положителен резултат, което е официално признато и от производителят му. Нито при първоначалното тестване, нито при потвърдителното тестване, нито който и да е ХИВ тест не търси и не реагира на самия вирус, а реагира на антитела в серологичното изследване от взета от пръста или вената на ръката кръв. А тези антитела не са строго специфични за ХИВ. Имунната система изработва тези антитела, за да защити организма от множеството въздействащи му чужди тела - т.нар. антигени. А научните принципи на ваксинацията утвърждават точно обратното - антителата сигнализират за неутрализацията на вируса, т.е. за неговото ужищожаване от антивирусния имунитет. Наличието на антитела е пряко доказателство, че имунната система е разпознала чуждото тяло (в случая вируса) и го е унищожила. Безумно, неадекватно и противоречащо на всички утвърдени и доказали се принципи в имунологията е да се констатира наличие на вирус на база на антитела (още повече не строго специфични). Положителна реакция от ХИВ тест се появява при пациенти, на които имунните им системи са били активирани преди време и са изработили антитела срещу грип, туберкулоза, пневмония, ревматизъм, склероза, състояния след пристрастяване и много други болести и клинични състояния (виж списъка по-долу). Това се отнася с пълна сила и за хората, на които им е преливана кръв или са хемофилици. Чуждата кръв се явява един от най-силните антигени, срещу която имунната система произвежда антитела.

Така например Western blot се състои от до 10 отделни фрагмента на протеините от неспецифични антитела. Наличието на  само 3 или 4 такива фрагмента в тестваната проба кръв (в различните държави критериите са различни) е факторът, определящ резултата от тестването. А това по всички принципи и утвърдени стандарти в имунологията е абсурдно и нереално. Положението с Elisa са още по-трагични, базиращи се на всички фрагменти на протеините от неспецифични антитела. А фрагментите от протеините на антителата са неспецифични поради факта, че те се съдържат и в тези на грипа, Херпес симплекс вируса, Епщайн-бар вируса, туберкулозата, хепатитите, човешкият папиломен вирус и т.н. Тези тестове дават и доказани фалшиво-положителни резултати след употребата на лекарства като Парацетамол, едновременният прием на Аспирин с Кофеин, Парацетамол с Аспирин и Кофеин и др., предизвикващи краткотрайна бъбречна недостатъчност и т.н.

В медицината съществува т.нар. Постулат на Кох, който досега никой не е успял да обори. Той гласи следното: Има три задължителни условия, на които трябва да отговаря даден микроорганизъм, за да бъде определен като възбудител на специфично заболяване:

1. Микроорганизмът-възбудител трябва да бъде открит във всички случаи на болестта, но не трябва да се открива при здрави хора и при други болести.

2. Микроорганизмът-възбудител трябва да бъде изолиран от организма на самия болен като чиста култура.

3. Въвеждането на чиста култура от микроорганизма в чувствителен организъм трябва да доведе до абсолютно същата болест.

При изследванията на ХИВ нито едно от тези условия не е изпълнено и следователно от медицинска гледна точка не може да се счита за възбудител на каквото и да било заболяване. Отделно от това съществуват и 7 задължителни изисквания, на които трябва да отговаря всеки ретровирус. Поради специфичността им не са изброени тук, но изследванията за ХИВ не отговарят и на тях. Проф.д.р Етиен де Харве, доказан специалист-патолог, на конференцията по ХИВ/СПИН в Барселона представя множество научни доказателства, че ХИВ е една фантазия, никога не е бил изолиран в действителност от Проф.д-р Люк Монтание (откривател на ХИВ, институт Пастьор - Франция), д-р Роберт Гало (откривател на ХИВ, Национален институт по рак - САЩ), Джей Леви и др. и че представените доказателствени снимки не показват никакъв вирус, а фрагменти на клетъчни частици. А всички тестове за ХИВ са базирани на образците от същите тези доказателства за ХИВ, които в крайна сметка се оказват части на обикновени клетъчни частици.​

Какво тестване се прави тогава с такива тестове - никой не може с точност да каже. И този въпрос се задава от 1997 година насам на различни производители на тестове, специалисти-лекари и изследователи, както и на международните конференции по ХИВ/СПИН и среща единствено пълно мълчание. Отговор не се наема никой да даде.

Списък на клиничните състояния и фактори, при които ХИВ тестовете дават фалшиво-положителни резултати:​

  • Пасивнен анален секс
  • Кожни заболявания
  • Грип и васкинации срещу грип
  • Други остри вирусни инфекции и ваксинации срещу тези инфекции
  • Туберкулоза
  • Възпаление на сливиците (тонзилит, ангина)
  • Бъбречна недостатъчност
  • Човешки херпесен вирус (особено Herpes Symplex тип 1)
  • Инфекции на горните дихателни пътища (настинка, остра респираторна инфекция)
  • Бременност при раждали жени
  • Малария
  • Проказа
  • Фалшиво-положителен резултат на друг тест (включително за сифилис)
  • Ваксинация срещу хепатит B
  • Ваксинация срещу тетанус
  • Трансплантация на органи
  • Преливане на кръв
  • Автоимунни заболявания: системен лупус еритематодес, ревматоиден артрит, заболявания на съединителната тъкан и др.
  • Рак
  • Заболявания на черния дроб, свързани с упортебата на алкохол
  • Вирусни хепатити
  • Хемофилия
  • Човешки папиломен вирус (HPV)
  • Лимфома (злокачествени хематологични нарушения)
  • Кръстосани реакции при здрави хора (антителата, насочени срещу един определен протеин, реагират срещу друг различен протеин, срещу когото те не са насочени)
  • Антитела към антигените на Т-клетъчните левкоцити
  • Вирус на Епщайн-Бар
  • Нормални човешки рибонуклеопротеини
  • Други ретровируси
  • Първичен склерозиращ холангит
  • Първична билиарна цироза
  • Синдром на Стивън-Джонсън (възпалително фебрилно заболяване на лигавиците и кожата)
  • Q-треска със съпътстващ хепатит
  • Склеродермия
  • Дерматомиозид
  • Миелома
  • Алфа-интерферонова терапия при хемодиализа
  • Хипербилирубинемия (повишени нива на билирубин в кръвта)
  • Липидемичен серум (кръв с високо съдържание на мазнини или липиди)
  • Хемолизиран серум (кръв, в която хемоглобинът е отделен от червените кръвни клетки)
  • Естествено срещащи се антитела
  • Антивъглехидратни антитела
  • Антилимфоцитни антитела
  • HLA антитела (левкоцитни антигени клас 1 и 2)
  • Високи нива на циркулиращите имунни комплекси
  • Кръвни проби, които са били подложени на високотемпературна обработка (над 40 oC)
  • Антиколагенни антитела (откриваеми при хомосексуални мъже, болни от хемофилия, болни от проказа, африканци от двата пола)
  • Антинуклеарни антитела
  • Хипергамаглобулинемия (високи нива на антитела)
  • Антигладкомускулни антитела
  • Париеталноклетъчни антитела (париетални клетки на стомашните жлези)
  • Антихепатит А имуноглобулин М антитела
  • АнтиHbc имуноглобулин М
  • Антимитохондриални антитела
  • Антимикрозомални антитела
  • Антитела, имащи високо сходство с полистирен, които се използват в тестовите системи
  • Протеини върху филтърна хартия
  • Висцерална лейшманиоза

​​Такова голямо количество от заболявания, фактори и състояния, даващи положителни резултати при всички ХИВ тестовете, говори единствено за абсолютната недостоверност на тези тестове.

Публикуваните данни в статията са официално доказани становища на специалисти и изследователи от: САЩ, Русия, Канада, Австралия, Швейцария, Германия, Унгария, Украйна и др. По-известните от тях са: Проф.д-р Питър Дазбърг (САЩ, Нобелов лауреат, член на Националната академия на науките на САЩ); ​​​Проф.д-р Кери Малис (САЩ, Нобелов лауреат, член на Националната академия на науките на САЩ, биохимик); Проф.Д-р Алфред Хасиг (Швейцария, имунолог); Д-р Ирина Сазанова (Русия, вирусолог); Д-р Андрей Дмитриевски (Русия, имунолог​); ​Д-р к.м.н. Владимир Агеев; (Русия, патологоанатом); Проф.д-р Том Дифернандо; (САЩ, инфекционист); Проф.д-р Браян Кален; (САЩ, вирусолог); Проф.д-р Мелиса Гарднър (Холандия, вирусолог); Проф.д-р Чарлз Томас (Великобритания, биохимик) и още над 6000 други…