В Израел са направили едно много интересно проучване. Капка кръв беше взета от човек и показана на екран. На екрана можеше да се види интересна картина. Виждаха се бактериите как се движат бавно, виждат се и макрофаги – кръвните клетки, които са отговорни за поддържането на кръвта чиста. Те са като дезинфектанти, мисията им е да премахнат всичко чуждо.

Но… те някак спят. Бактериите се движат небрежно, като на булевард по време на вечерна разходка, а макрофагите ги игнорират, не ги забелязват.

На човека, от когото е взета кръвта се пуска забавен филм – комедия, и настроението му започва да се подобрява. И тогава забавата започва. Макрофагът внезапно се събужда и веднага започва да изпълнява преките си служебни задължения. Той се навива до бактерията и я поглъща „вкусно“. Може би е време за обяд, а той изпитва забележителен апетит, но… всъщност всичко е много по-интересно.

Връзката „Съзнание-Тяло“ се обсъжда дълго време и има много доказателства за нея. Според проучването клетките на имунната защита са много отзивчиви към нашето настроение. И това далеч не е всичко. Нека отбележим нещо важно:

„Капката кръв е отделена от собстевника си. По това време той седи в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин се отразява на капката кръв, която е в първата стая.“

Това означава, че съществуват информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да въздействат на обект, физически отдалечен от самия източник на съзнание.

Но има и друга страна на това изследване. Пускат на човека прожекция на фрагменти от филм на ужасите. В същото време в капката кръв започват да се случват странни неща. Ето … бактериите вече са се активирали! Те изведнъж се съживиха, „развеселиха“ се и някак станаха повече. Започнаха да се държат като у дома си и даже да атакуват макрофагите, които се „отдръпнаха“ и разпръскнаха в различни посоки. Кой го направи това?

Принципът е ясен: състоянието на съзнанието е най-важният фактор за поддържане на нашата вътрешна екология. И не само нашата. В края на краищата, вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват в околната среда и засягат отдалечените клетки от собствената им кръв.

Но не само на своята! Все пак децата и роднините ни са носители на същата кръв. Това означава, че настроението ни влияе и върху тяхното състояние на макрофагите, където и да се намират – наблизо или на друг континент. Може да се каже дори, че състоянието на съзнанието ни участва още в „имунитетът, даден при раждането“.

Това ме подсеща за една забавна история, разказана от един пациент, часовникар. Тази работа, както знаем, е много прецизна, изисква сериозно внимание и точни действия. Та понякога, докато работел, показалецът на лявата му ръка започвала да потрепва. Ясно е, че е невъзможно да се работи в това състояние, но какво е можел да направи?

Той не масажирал пръста си, не пиел магнезий за облекчаване на спазмите, не си почивала ръката му. Вместо това звънял по телефона на майка си, която живеела далеч, на хиляди километри. Мислите, че я е попитал как да премахне досадния тремор? Грешите! Нека чуем какво ѝ е казвал:

„Мамо, пак се тревожиш за мен! Спри да се притесняваш, иначе не мога да работя!“

Ако дори леко вълнение на една майка може да причини нередности във физиологията на нейния син, тогава какво да кажем за големите сътресения. От тук правим важна стъпка в разбирането на същността на нещата.

Заключението е просто, старата формула: „Това е моят живот и ще правя с него каквото си искам“, отдавна е остаряла.

Нашето състояние на съзнание е отговорно за състоянието и имунитета на нашите деца, роднини и близки приятели – така трябва да се разбира животът сега!

Следователно е необходимо да намерите начин да създавате радост и щастие в най-голямо количество.

п.п. Става ясен и феноменът на Норман Кузинс, който е излекуван с помощта на смях от нелечима фатална болест. Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активиращи я, могат да се превърнат в „стимулатори“ на възстановяването.

Всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. Сега, старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ има физиологично проявление.

През 1976 г. Норман Кузънс публикува автобиографичната си книга „Анатомия на болестта“ (от гледна точка на пациента), която се превръща в бестселър. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

"Човекът, който разсмя смъртта" от Норман Казънс