И парите, и демокрацията ни са илюзия

Откъс от книгата ИГРА НА БОГОВЕ  I  Възходът на падението:

Едни от главните виновници за ситуацията днес са банкерите. Същите, които контролират обема на парите в обръщение, а оттам и стойността на труда ни. Това автоматично означава да забравите за връщането към „нормалността“ на света отпреди 2020 г. Вече е ясно, че не става въпрос просто за някаква фармацевтична конспирация, която след като бъде разкрита, всичко ще се нареди постарому. Случващото се е фрагмент от много по-голям план, според който нищо няма да е както преди. Старият свят се движеше от парите, а именно тези, които все още владеят правото да ги създават (впрочем буквално от въздуха), сега стоят зад задаващата се нова система. Разбира се, промяната, която търсят, далеч не кореспондира със справедливостта, мира и всеобщото благоденствие на народите.

Истината е, че докато използваме парите им, ние винаги ще бъдем техни роби. Затова първият ход в борбата срещу тиранията е да премахнем изцяло съществуващата финансова система и да създадем напълно нова, по наш модел. Знам, че това звучи прекалено невероятно дори за най-смелите ентусиасти, но повярвайте ми, съвсем не е толкова сложно, колкото са ни внушили да мислим. Какво всъщност са парите? Една абстракция, зад която би трябвало да стои човешкият труд и която в миналото е била обезпечена със злато, а днес със задължения или с абсолютно нищо. Ако всички се откъснем от финансовата и банкова системи, това означава:

• край на данъците;
• край на изплащането на рекет под формата на държавен дълг, натрупан от корумпираните политици;
• край на безумната лихва, която народите дължат на частната централна банка за това, че печатат и ползват собствените си пари;
• край на наливането на милиарди в бездънната паст на тираните, паразитиращи върху човешката кръв и пот.

Всичко лошо, случващо се по света, е възможно единствено благодарение на труда ни, който непрестанно бива ограбван и използван срещу нас чрез финансовата система.

Не сте ли си задавали досега въпроса как изобщо е възможно една държава да е винаги на загуба и да трупа дългове, след като целият народ се бъхти за нея и чрез всевъзможни данъци, такси, акцизи, осигуровки и какво ли още не ѝ подарява над 60-70% от всичките си приходи? Някой виждал ли е фирма, която само да прибира пари и да работи на загуба? И не слушайте промитите мозъци, които веднага ще кажат, че държавата ни ги връща обратно под формата на инфраструктура, образование и здравеопазване, надявам се, че до този етап на книгата не стигат такива наивници. И за Европейския съюз постоянно се повтаря колко пари ни „дава“, но като теглим чертата, се оказва, че внасяме значително повече, а откакто сме в него, нацията е обедняла в пъти. Разберете едно, тази система никога, нито за миг не е била проектирана да работи в полза на обществото!

Народите по целия свят трябва измислят изцяло нов модел, чрез който, лишени от централизирано управление, да могат независимо и справедливо да обменят стойността на труда, таланта и знанията си, без да дължат на никого и стотинка данък и без да са под постоянно наблюдение и контрол за всяка своя трансакция. Единственият данък, който дължим на този свят, е данъкът към собственото ни тяло, а той се изплаща, когато спортуваме и го поддържаме здраво. По същия независим начин е необходимо да се контролират, финансираните пряко от населението общи разходи и нужди, а не чрез посредник в лицето на вечно гладната държавна бюрократична машина. 

Тези на върха на пирамидата са много по-крехки, отколкото може да си представите, защото най-голямата сила на централизираното управление е и най-голямата му слабост. Те са изцяло зависими от всички етажи под тях и ако някъде там веригата се прекъсне, цялата им власт ще се изпари на мига. Каква например би била силата на шепа политици (пионки в ръцете на Елита), ако стоящите отдолу полиция и армия са под контрола на народа? Доминантните структури, в които живеем, са ни възпитавали винаги на подчинение и безкритичност. Искат да приемаме йерархичността като норма, но управлението, което днес наричаме демокрация, в никакъв случай не е истинска такава, а по-скоро аристократична олигархия.

Олигархията е власт на малцинство, т.е. на малък кръг от хора. Например познавате ли политиците, които управляват Европа? Ни най-малко! Мяркали сте лицата на по-известните марионетки за не повече от 20-30 секунди по телевизията, но това е всичко. И когато те управляват, вземайки решения от ваше име, идея си нямате какво и заради кого правят. Всички знаем, че олигархията разполага с безброй инструменти, както за реално управление (чрез суфлиращи на политиците „експерти“ лобисти), така и за манипулация на обществено мнение и социални нагласи (чрез НПО-та, ПР агенции и медии). В подобна ситуация няма никакво значение за кого ще гласуваш, защото система днес позволява на истински богатите да си купуват властта. Има огромна разлика между името на сегашния режим и реалното значение на думата демокрация, но когато двете се назовават по един и същ начин, попадаме в капан, не можейки да посочим истинската алтернатива. Както ни учи Оруел, една тоталитарна система доминира дори и чрез думите, като премахва от речника или подменя значението на тези, които могат да я изобличат.

Но да се върнем на врага, скрит зад правителствата. Той прекрасно е разбирал, че това, което създава не е демокрация, а представително управление. Идеята е била реалната власт никога да не бъде свалена чрез гласуване, както и „простолюдието“ никога да не се докопа до властта чрез избори. За него е много удобно да наричаме режима „демокрация“, понеже звучи като идеал: „δῆμος“ (демос) и „κράτος“ (кратос) – „власт на народа“. След векове тирания древните атиняни са открили, че единственото истинско спасение е равенството. Разбира се, не социалното или икономическо равенство, защото са били достатъчно мъдри да знаят, че всеки човек се ражда с различни възможности, различен интелект, различна трудолюбивост, различна себеотдаденост и отговорност, и няма система на този свят, която да ги приравни. Затова единственото нещо, което са искали, е политическо равенство във вземането на решения, чрез общо събиране на народа, а не на представителите му. 

За съжаление, една реална демокрация никога няма да бъде доброволно предложена от Елита, тя трябва да бъде извоювана от обикновените граждани и социалните движения, но преди всичко е необходимо да разпространим тези идеи, защото хората не биха се борили за нещо, което не познават. Всеки индивид от обществото ни трябва да се научи да поема отговорност и да осъзнае, че бягането от нея и прехвърлянето ѝ към друг постепенно го лишава от свободата му. Да взимаш решения, означава ти да решаваш за себе си, а не да делегираш тази власт на някой (непознат), който да го прави вместо теб. Когато хората не са командвани отгоре, а вземат сами решенията, се отдават много повече на една обществена кауза, тъй като знаят, че трудът им може да доведе до реална социална промяна. Незабавен резултат ще бъде различното отношение на обикновения човек спрямо публичните дела. Политическите проблеми ще бъдат проблеми на всички; независимо дали става дума за работно място, или регионални въпроси, хората ще започнат да чувстват, че техните грижи имат практическо въздействие. Там, където живеем, вместо да пишем оплаквания до местните власти, ще организираме локални събрания, на които колективно ще търсим и прилагаме решения. Това е единственото истинското бъдеще за нашата цивилизация, защото основният дефект на досегашния представителен режим е, че рано или късно води винаги до диктатура. Всички знаем, че властта покварява; може да отнеме известно време, но накрая никой – даже и най-добродетелният, не ѝ устоява. Затова дори да обитавахме един въображаемо идеален свят, в който обществото се управлява от действителни негови представители и зад тях не стои мистериозен враг, този модел отново би се провалил с гръм и трясък.

Тук някой ще каже: „Това е много хубаво, но как е възможно да го постигнем, как да се самоорганизираме, така че да не останат тези идеи поредната утопична фантазия?“. Истината е, че нито е толкова трудно, нито пък е нещо, което вече да не сме правили. Ще дам един елементарен пример, а други варианти съм сигурен, че може да измислите и сами. Предполагам огромен процент от вас живеят в блокове и кооперации и са запознати как се процедира с етажната собственост? Какво се случва, да речем, когато има нужда от ремонт на общите части, когато има нужда от нова входна врата или когато има недобросъвестни съседи? Свикваме събрание на входа и заедно по демократичен път намираме решение. Какво ни пречи тогава да направим същото нещо и за улицата, на която живеем? Както поставяме лист на входната врата с дата и час на събранието, защо да не поставим такъв и пред вратите на съседите ни? По този примитивен начин, без никакви технологични средства бързо и лесно можем да се организираме като за начало в микрорайона, който обитаваме. 

„Ние сме толкова силни, колкото сме единни, но и толкова слаби, колкото сме разделени.“

Дж. К. Роулинг

Властите много добре познават силата на единството, затова главен приоритет винаги им е било разединяването на обществото, без значение дали на политическа, расова, религиозна, спортна, а отскоро и на медицинска основа (ваксинирани срещу антиваксъри).

Между другото думата DIVOC (COVID наобратно – типично в стила на сатанистите) е с еврейски произход и значи обсебване от зъл дух. Коренът ѝ от латински пък означава разделяне, отделяне. Асоциациите със случващото се ги оставям за читателя.

Макар че живеем във века на комуникациите, хората са разделени и отчуждени един от друг както никога досега. Колко от вас например познават или са в близки отношения със съседите си от улицата? Преди години живущите в един квартал са били като голямо семейство, а днес повечето даже не се поздравяват. Разпадът на малките обществени единици е дълбоко заложен в програмата за контрол на Елита. Идеята е обикновеният човек да се чувства малък, незначителен и слаб, когато дръзне да се изправи срещу системата. В реалността обаче нещата са наопаки – не хората, а системата е незначителна, тъй като тя e фикция, чиято власт се материализира просто защото го позволяваме.

Самоорганизацията и самоуправлението са единственото светло бъдеще за нашето обществото. Не ги ли осъществим днес, докато все още можем, утре, когато тоталитарният ботуш настъпи с цялата си тежест вече ще е твърде късно. 

Навън се води война, бойното поле е умът, а наградата душите ни!

С този елементарен пример демонстрирах, че съвсем не е утопична фантазия способността на хората да се организират на групи и демократично да вземат най-добрите решения. Както могат да се съберат живущите на дадена улица, така могат да го направят и живущите в целия квартал, особено когато срещу тях е изправена опитващата се да ги смаже държавна власт. По време на наложените антихуманни мерки срещу населението и поставянето му под принудителен домашен арест на много места по света хората се организираха и дадоха силов отпор на тероризиращата ги полиция. Това за пореден път показа кой е единственият работещ метод срещу деспотизма.

Никога не забравяйте, че личната и семейната неприкосновеност са неотменни човешки права, независимо от опитите на системата да ви убеди в противното. Свободата е най-висшата ни ценност и като такава сме длъжни да я браним с цената на всичко. Човек не бива да се страхува от последствията, когато се бори за нея, защото истински страшното ще настъпи единствено от бездействието му!

Гражданско общество трябва да се превърне в легална институция с правомощия по-големи от тези на държавата, тъй като истинската държава сме ние, а не шайката в парламента. Когато полицията напада и бие хората по улиците, има ли кой да арестува полицаите? А има ли кой да осъди упражняващите тероризъм политици и прокурори, след като машите им са именно МВР и съдебната власт? През годините сме станали свидетели на стотици общоизвестни престъпления, извършени нагло от най-висши държавни чиновници и олигарси, не само у нас, но и по целия свят. Говорим за убийства, за злоупотреба с власт, за педофилия, за престъпления срещу човечеството и природата, за корупция, рекет и още много други, но за нито едно от тях не се намери институция, която да ги разследва и накаже. Точно тук идва мястото на будните граждани, готови да заемат активна позиция и да започнат да коват съдбата със собствените си ръце. Необходимо е създаването на изцяло нов тип партия (група, организация) с напълно децентрализирана структура, която да се инфилтрира в системата и да я разруши отвътре. Разковничето е в това, че за разлика от всички досегашни партии, тази трябва да бъде без лидер. Говорителят ѝ ще се сменя често, а единствената му функция ще е да обявява взетите от всички членове демократични решения. Така тъмните надпартийни сили, които в момента ни управляват, няма да има кого да купят и манипулират, нито ще е възможно да внедрят свой лидер, тъй като тази длъжност ще е генетично премахната още в зародиш. Политиката ще стане непрофесионална дейност, извършвана от доброволци за кратко и на ротационен принцип. Изтече времето на вождовете, обещаващи, че ние трябва само да ги изберем, пък те ще решат проблемите ни. Това обикновено са силно комплексирани, с огромно его и алчни за власт душици, използващи всякакви методи и манипулации, за да спечелят вниманието на избирателите.

Никой няма право да се смята за пастир на народа, освен ако не е с усмирителна риза и заключен в стая с бели стени! Сегашният партиен модел е не просто доказано неуспешен, той е изключително опасен и зловреден. Дойде моментът да си припомним как трябва да изглежда истинската демокрация и да създадем нови институции и механизми, които да се превърнат в градивни елементи за едно реално демократично общество. Днес разполагаме с достатъчно високи технологии, за да намерим възможно най-лесния и сигурен начин гласът на всеки да бъде отчетен. Въпреки това мненията на отделните индивиди не бива да са равноправни, когато касаят специализирана тематика.

Разумно е да има ценз, който да отсява хората по различни критерии, като образование, професионална квалификация, трудов стаж, семейно и имуществено състояние, уседналост, местожителство, криминално минало, зависимост от опиати, психическа уравновесеност и т.н. Личности с определен тип поведение трябва да присъстват в черен списък и да не могат да участват дори временно в управлението, което ще служи също и като своеобразен филтър. В кварталните събрания жителите ще могат да гласуват за бюджетните приоритети на техния квартал и ще избират делегати, които да участват в регионални асамблеи, съставящи бюджет за целия град. За да се предотврати установяването на професионализирана политическа класа, делегатите трябва да са отзовими, а техните мандати да са ограничени и краткосрочни. Политическите срещи ще бъдат отворени за обществото, а обсъжданата информация – общодостъпна. 

Освен вземането на решения, касаещи благото на всички, хората трябва да се възпитат и в полагането на общественополезен труд. Например вместо полицаите защитаващи политическото статукво, в кварталите могат да патрулират доброволни граждански екипи. Това не само ще сплоти живущите в дадения район, но ще допринесе значително и за устойчивостта на демократичното ни общество. Разпределено пропорционално, извършването на обществена дейност не би трябвало да притесни дори и най-мързеливите, тъй като ще ангажира отделния индивид за едва няколко дни годишно. Разбира се, според нуждата живущите в даден квартал винаги могат да наемат външни изпълнители, но важното в случая е, че така няма загуба на контрол и постоянно ще знаят колко, за какво и на кого плащат.

Накрая да обобщим някои основни принципи на свободното общество: 

• истинската демокрация може да просъществува само когато се защитава от своите въоръжени граждани; 
• тя се основава на недоверие и разчита на реалистични форми за контрол на всички нива; 
• тя търси съгласието, като инсценира публични дебати, в които царува свобода на словото и политическо равенство;
• властта се упражнява единствено от асамблея на народа, а не от негови представители;
• регионалните събрания координират решенията, взети на локалните;
• когато има нужда от делегати, те се избират чрез гласуване или жребий и се назначават краткосрочно, но ако не се справят, могат да бъдат отзовани по всяко време.

В едно свободно общество медиите също трябва да са под демократичния контрол на гражданите. Неслучайно наричани четвъртата власт, те разполагат с огромно влияние върху масите, което налага работата им да се следи изкъсо и да бъдат наказвани безкомпромисно, когато насаждат пропаганда или заблуждаваща информация сред населението. Парадоксът е, че тази функция сега изпълнява държавата, но тя използва медиите именно за това, от което би трябвало да ни пази. 

Знам, че казаното по-горе ще изглежда утопично невъзможно и прекалено ангажиращо за повечето от вас, но подобни мисли са вследствие от брейнуошинга (промиването на мозъка), на който сме подложени още от най-ранно детство. Хората умишлено са програмирани да бъдат лениви по отношение на въпросите касаещи общественото благо, и да разчитат изцяло на държавата за всичко свързано с тях. Системата иска от гражданите да предпочитат да губят свободното си време пред телевизора, плейстейшъна или телефона, отколкото да се интересуват и пряко ангажират с реално случващото се наоколо. Но в една здрава и устремена към светло бъдеще цивилизация няма нищо по-естествено от това населението да заема активната роля в свързаните с подема ѝ процеси.

Източник: ИГРА НА БОГОВЕ I Възходът на падението