Централните банки и правителствата отдавна не се ограничават от класическите икономически рамки. Те притежават монопола да печатат фиатни пари в неограничени количества – ресурс, който за тях няма реална стойност, защото се създава с едно натискане на бутона.

За обикновения човек обаче тези хартиени (и дигитални) знаци струват десетилетия тежък труд. Механизмът е изключително ефективен: чрез обезценяването на парите и непрекъснатото инфлационно притискане, от населението се отнемат двете най-ценни неща – времето и енергията. Когато един човек прекарва по-голямата част от деня си в борба за покриване на основни сметки и нови данъци, той няма възможност да се противопостави на системните промени и да мисли за алтернативи.

Данъчният абсурд: Примерът с Германия

Политиката на непрекъснато търсене на нови приходни източници в държавните бюджети се илюстрира ясно от последните дискусии около разширяването на данъчния обхват в страни като Германия.

Първоначално лансиран като мярка за стимулиране на здравословния начин на живот чрез облагане на напитките със захар, концептуалният обхват на подобни налози се разширява до абсурд. Облагането на напитки без захар (като Coca-Cola Zero) с аргумента, че съдържат подсладители, показва как една общественополезна кауза може бързо да се превърне в обикновен механизъм за пълнене на бюджета и откровен рекет.

Пример:

1 литър Кока-Кола с 10,6 грама захар на 100 милилитра

Данък върху захарта:

- 38 цента на литър

- Плюс 19% ДДС, около 7 цента

→ общо около 45 цента данъци на бутилка!

Така цената става 1,68 евро вместо 1,23 евро.

Подобни мерки – заедно с предложенията за нови данъци върху пластмасата, криптовалутите и сухите съставки за напитки – разкриват разминаването между предизборните обещания за финансова стабилност и последващата данъчна реалност.

Европейският контекст и геополитическото пренасочване

На преден план в европейския политически дебат все по-често излиза темата за пренасочване на обществения ресурс и личните спестявания към отбранителния сектор. Военната реторика и преструктурирането на фондовете за сигурност пораждат сериозни опасения сред гражданите:

Пренасочване на капитала: Търсят се правни и икономически лостове за мобилизиране на частния капитал от банките с цел финансиране на превъоръжаване.

Социална цена: Намаляването на публичните инвестиции в здравеопазване, образование и инфраструктура. За сметка на военния бюджет отслабва средната класа.

Ескалация на риска: Инвестициите в оръжия неизбежно увеличават риска от пряк геополитически конфликт, чиято цена в крайна съща отново се плаща от обикновените хора.

Дистопията на съвременния свят не идва с внезапен срив, а с бавно, системно ограничаване на финансовата и личната независимост.

На практика какво наблюдаваме в момента: Европейският съюз ограбва спестените с труд и време пари на гражданите си, за да ги инвестира в оръжия, а след това насила да изпрати същите тези хора на война, където да бъдат избити. И това ако не е сатанински режим?

Истинският въпрос обаче е друг: Докога населението е склонно да търпи подобна мерзост от страна на политиците и стоящите зад тях корпоративни интереси и кога най-сетне ще се вдигне на бунт, за да изпрати всички виновни при господаря им в подземното царство?

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта