Българският е универсален език, защото спада към т. нар. аналитични езици – надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите. Съдържа суфикси за определителен член и е освободен откъм глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най-сложната глаголна система с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.
Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове българският език е един от най-благозвучните езици на света, той е по-силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо българският език е ясен, силен и мъжествен. Това е така защото Българският език е автохтонен, тоест това е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки още преди хиляди години като пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България. Никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното.

Глаголица и Кирилица

Глаголица – Кирилица

Хиляди години преди Христа единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е и българският език. Така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова „взаимовръзка“ действително е много вероятна.
Българският език е прецедент в езикоеволюцията през историята на човечеството, защото е грандиозна по рода си езикова, лингвистична и каузална революция!
Наистина, може ли да се направи заключението, че древните българите са сторили едно от най-големите възможни чудеса на земята?
Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ – неговият език!
Историческите източници, надписите, археологическите артефакти – всичкото това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!
В българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света „бъдеще, предварително в миналото време“, ето пример: „Щял съм бил да ходя“.
Английският език, за който се твърди, че също има „много“ идиоми (това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето), в действителност притежава няколко пъти по-малко от българския език.
Затова, да се знае, да се говори и да се пише на български език, е истинска привилегия, защото като българин или българка, всеки от нас общува на един от най-красивите и благозвучни езици, съществували някога!

Кой език от теб е по-пъстър и богат?

1. Сегашно време – Аз пия.

2. Минало несвършено време – Аз пиех.

3. Минало свършено време – Аз пих.

4. Бъдеще време – Аз ще пия.

5. Бъдеще време в миналото – Аз щях да пия.

6. Минало неопределено време – Аз съм пил.

7. Минало предварително време – Аз бях пил.

8. Бъдеще предварително време – Аз ще съм пил.

9. Бъдеще предварително време в миналото – Аз щях да съм пил.

П.П. И бонус – минало незапомнено време – Бил съм се бил напил.