Ето защо западът толкова мразеше Кадафи

Макар и далеч да не сме привърженици на авторитарния тип управление, има няколко случая в световната история, които са дали повече от положителен пример за останалите страни. Един от тях е свързан с личността Муамар Кадафи, който успя само за 40 години да превърне Либия от най-бедната в най-богатата държава на африканския континент.

Ето само малка част от постиженията му:

„Диктаторът“ Кадафи построи Великата либийска река – осмото чудо на света. Така облагороди пустинята и я превърна в плодородна земя, носеща вода и храна за народа му. Разбира се, това невероятно човешко творение бе едно от първите неща, които „демократичните“ американски бомби разрушиха по време на нападението над процъфтяващата нация. А негативите от нарушената инфраструктура се усетиха дори и в наши дни, довеждайки до едно от най-опустошителните наводнения в страната.

Великата либийска река – едно от световните чудеса, създадени от човек

Муамар бе наистина обичан от народа си и когато излизаше сред него, за разлика от западните му колеги, не се криеше като престъпник в бронираната си кола.

Преди инвазията на НАТО, Либия се славеше не само с най-висок жизнен стандарт в Африка, но и с един от най-високите в света.

В Либия домът се считаше за човешко право и всички младоженци получаваха по 50 000$ подарък от държавата, за да си купят къща. Кадафи се бе зарекъл да задоми всеки либиец преди собствените си родители и не измени на обещанието си, тъй като дори баща му почина преди да получи свой дом.

Електричеството в страната бе напълно безплатно за цялото население.

Преди Кадафи под 20% от либийците са били грамотни. Когато идва на власт прави образованието не само с високо качество, но и безплатно от детската градина до университета, разраствайки грамотността до над 83% от населението.

Същото важи и за здравеопазването, което е било напълно безплатно и на много високо ниво. Кадафи е отворил за своя народ болница на стойност 500 милиона долара с 18 операционни зали. (Тук няма да коментираме случая с нашите медици, но искаме да се замислите дали някога българската държава би се изправила така непоколебимо срещу целия свят, за да защити децата си?).

Ако въпреки постигнатото в тези сфери някой либиец остане недоволен от образованието или здравеопазването в страната му, тогава правителството го е финансирало изцяло, за да използва тези услуги в която друга държава си избере.

Либия – преди и след "свободата"

По времето на Кадафи по закон всички заеми в Либия са били с 0% лихва!

Ако либиец си купи кола, правителството плаща 50% от стойността ѝ, а цената на горивото е била по 14 цента за литър (5 пъти по-евтино от бутилка вода у нас).

Всеки либийски гражданин пожелал да бъде фермер, е получавал безплатна земя, къща, оборудване, добитък и семена.

Всеки либиец е вземал годишна стипендия от парите, които държавата е печелила от петрол. (А приходите от българското злато ги прибират "партньорите" ни отвъд океана...).

И не на последно място, Либия не е имала нито един долар външен дълг. Всички заеми на страната са били изплатени по времето на Муамар Кадафи.

След научено дотук, как смятате, дали е случайност фактът, че на 1-ви юли 2011 г., 1 700 000 души се събраха на зеления площад в Триполи, за да покажат неподчинение срещу бомбардировките на НАТО над Либия. Което е около 95% от населението на столицата и една трета от целия либийски народ. А междувременно западната пропаганда ни втълпяваше, че Кадафи е диктатор, който тормози държавата и трябва незабавно да бъде ликвидиран.

Истината е, че американците го убиха, не просто заради прогреса, който постигна със собствената си нация, но заради това, че искаше да направи същото и с цяла Африка.

Да не забравяме и пророческите думи на великия държавник, че ако Либия падне, Европа ще почернее от емигранти – нещо, на което сме преки свидетели днес.

Явно обаче имено това е целта на управляващия култ или както (К)илъри Клинтън се изцепи с радостна усмивка на завършен психопат: „Ние дойдохме, ние видяхме и той умря!“

"Каква е поуката от тази история?" – ще попита някой. А тя е, че на света има достатъчно блага и ресурси да задоволят нуждите на всички хора, но не и алчността на Глобалистите.