На фона на масовото обществено недоволство мнозина си задават въпроса: как възможните архитектури на т.нар. „15-минутни градове“ могат да бъдат реализирани, след като хората са твърдо против тях? Отговорът не се крие в бързото им налагане, а в последователното въвеждане на подготвителни регулаторни и технологични стъпки – предварителни механизми за контрол, често оправдавани с извънредни ситуации от здравен или климатичен характер.

Процесът следва ясна поредица от фази, предназначени постепенно да ограничат личната свобода.

1. Централизирана цифрова идентификация (Digital ID) Първата и най-важна стъпка е обединяването на всички лични документи и данни в единна цифрова система. Чрез пълната централизация на самоличността се създава механизъм, при който един-единствен орган може да прекрати достъпа на даден гражданин до цифровия му профил, а оттам – и до основни обществени услуги.

2. Дигитални валути на централните банки (CBDC) Следващият лост е премахването на анонимността при разплащанията. За разлика от традиционните трансакции, при които се вижда само общата похарчена сума, CBDC позволяват детайлно следене на всяка отделна покупка.

3. Въвеждане на въглеродни кредити Успоредно с финансите се въвежда и система за въглеродни кредити, прилагана върху храна, пътувания, самолетни билети и хотели. Обозначенията за въглероден отпечатък върху хранителните продукти (каквито вече се изпробват в страни като Обединеното кралство) имат за цел да обучат и приучат населението към този нов вид ограничение.

4. Извънредни ограничения и глобални рамки Прилагането на бъдещи блокирания (подобни на пандемичните или потенциални климатични карантини) се улеснява чрез вече подписани международни споразумения, като глобалното споразумение за пандемиите към СЗО. Подобни механизми задължават държавите да следват единни протоколи за ограничаване на придвижването.

5. Инфраструктура за наблюдение и проследяване Местните власти, приели финансиране за трансформация в „15-минутни градове“, започват да изграждат мрежи от периметрови камери. Системата се допълва от пълната зависимост от смартфона – за идентификация, плащания и сканиране – както и от навлизането на носими устройства (wearables), които позволяват автоматично локализиране. При преминаване на определена граница системата незабавно засича нарушителите.

6. Режим на придвижване и труд За хората, чието работно място се намира извън техния периметър, алгоритъмът предвижда следните опции:

  • Преминаване към дистанционна работа (работа от дома).
  • Включване в схеми за Универсален базов доход (UBI) – решение, тласкащо населението към покорна зависимост от държавните помощи в ера на автоматизация и изкуствен интелект.
  • Издаване на специални пропуски за критично важните работници, които позволяват единствено придвижване по маршрута „дом – работа – дом“, без право на допълнителни спирания без разрешение.

Всички тези мерки се представят пред обществеността под прикритието на грижа за околната среда и научни аргументи. Именно затова критиците определят тези подготвителни стъпки като сериозна заплаха – процес, който постепенно води до пълно ограничаване на свободното придвижване и превръщането на населените места в зони със строг режим на достъп.

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта