Споделяме интересен материал, изпратен ни от нашата читателка София Ленц.

В него се разказва за Юрген Граф, който владеел 17 езика и през последните години на живота си е учел български и турски.

Затова му подарих „Под игото“ – пише ни г-жа Ленц.

През 2000 г., за да не влезе в затвора, той напусна Швейцария през Турция и се озовава в Иран. Там влиза в контакт с правителството на Ахмадинеджад и публикува 12 статии на тема „Свещената лъжа на Запада“ – „Лъжата Холокост“, в „Техеран таймс“. После през Беларус се мести и живее около 18 години в Москва.

Следствието от неговото шестмесечно присъствие в Иран беше „Конференцията за Холокоста“ през декември 2006 година в Техеран под егидата на тогавашния президент Ахмадинеджад и проф. Али Рамин. Това е „атомната бомба“ на Иран. Тя „убива“ само лъжците и техните слуги.

Една от последните книги, които той написа, преди да се завърне в родината си – Швейцария, беше „Der geplante Volkstod“ („Планираната смърт на народа“).

Червената птица от делтата на Дунав е откъс от книгата на автора Юрген Граф „Der Holocaust-Schwindel“ (Швейцария/Базел, публикуван текст през 1999 г.), може да го свалите в оригинал от ТУК.

По-долу преразказваме в неутрален тон какво пише, а дали информацията е вярна, оставяме да прецените сами:

1. Метафората за „Червената птица“

Текстът започва с цитат от романа „Delirul“ на румънския писател Марин Преда. В него се разказва за червена птица в делтата на Дунав, на която лисицата всяка година краде яйцата и ги заменя с камъни. Когато орнитолозите прогонват лисицата, за да спасят птицата, тя, вместо да снесе отново, изпада в истерия, счупва собствените си яйца и се самоунищожава. Авторът използва тази метафора, за да твърди, че днешните западноевропейски общества действат водени от „самоубийствен инстинкт“.

2. Критика на глобалната миграция и демографията

  • „Преселение на народите“: Граф твърди, че след падането на комунизма и поради демографския взрив в Третия свят (Индия, Турция, Магреб), към Западна Европа се изсипват огромни миграционни вълни.
  • Неустойчивост: Твърди се, че развитите страни не могат да поемат този прираст и че хуманитарната помощ е „бъчва без дъно“.
  • Претоварване на инфраструктурата: Като пример за Швейцария се посочва, че годишният прираст от миграция изисква застрояване на площи, равни на град по-голям от Винтертур, което води до екологични проблеми, безработица и социално напрежение.
  • Несъвместимост на културите: Според автора хора от различни културни среди не могат да живеят без конфликти, като дава примери с бивша Югославия, Шри Ланка, френските предградия и расовите проблеми в САЩ.

3. Твърдения за „самоизместване“ и социални злоупотреби

  • Обвинения срещу политиците и интелектуалците: Авторът обвинява управляващите и поддръжниците на „мултикултурното общество“, че са загубили разума си и инстинкта за себезапазване.
  • Пример с турско семейство в Швейцария: Граф описва случай с семейство, за което твърди, че използва обезщетения за безработица в Швейцария, за да купува недвижими имоти в Турция, критикувайки социалната система.
  • Мерки, които според него водят до „демографско самоубийство“:

    Медийна пропаганда срещу „расизма“ и „ксенофобията“.

    Улеснение на абортите и ниска раждаемост поради недостатъчни детски надбавки.

    Закони срещу расизма, които според него криминализират защитата на националната идентичност.

4. „Конспиративна теория“ за „Единен свят“ (One World)

  • Авторът развива „конспиративна теория“, че зад тези процеси стоят наднационални сили, чиято цел е премахването на националните държави и създаването на смесица от раси и уеднаквена култура („McDonald, Mickey Mouse, сапунени опера, дрога, порнография“).

5. Ревизионизъм относно Холокоста („Holocaust-Lüge“)

  • Основна теза: Граф твърди, че историята за Холокоста е „лъжа“ и „отрова“, използвана от наднационалните сили за пречупване на съпротивата и националната гордост на европейските (християнски) нации чрез насаждане на чувство за вина.
  • Атака срещу исторически фигури и медии: Текстът съдържа нападки срещу Ели Визел, медиите и филмовата индустрия (напр. филма Holocaust от 1979 г.), като ги сравнява с пропагандната машина от романа „1984“ на Джордж Оруел.
  • Твърдения за „преследване“: Граф заявява, че ревизионистите са подложени на цензура, съдебно преследване и репресии.

6. Примери за т.нар. „жертви на смущението около Холокоста“

Авторът дава няколко специфични примера, с които се опитва да илюстрира въздействието на това чувство за вина върху обществото:

Швейцарската младеж и наркотиците: Твърди, че швейцарските власти не депортират чуждестранни търговци на дрога от страх да не бъдат обвинени в нехуманност, а младежите, пристрастени към наркотици, стават „жертви“. Случаят с момчето Дирк в Хамбург: Твърди, че дете е било лекувано с медикаменти, защото амбицията му в училище била обявена за „елитарна/фашистка“. Гудрун Енслин (от RAF): Твърди, че членката на терористичната организация „Фракция Червена армия“ е станала терорист поради отвращение от „поколението на Аушвиц“, вменено ѝ в училище.

Заключение на автора

Текстът завършва със призив за борба срещу това, което той нарича „лъжата за Холокоста“, с аргумента, че тя прави цялото западно общество „болно“ и го води към пропаст.

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта