Според исторически сведения, първият федерален тласък за ваксинация в САЩ е Законът за насърчаване на ваксинацията от 1813 г., подписан от президента Джеймс Мадисън, който изисква безплатно разпространение на ваксина срещу едра шарка. Мярката е последвана от лобиране от Джеймс Смит, лекар, който е назначен за федерален агент по ваксинациите съгласно закона.

Конгресът отменя закона през 1822 г. след пропуски в безопасността и оплаквания за спекулации и корупция, посочват същите източници. Отмяната отбеляза първото федерално отстъпление от регулирането на ваксините в историята на страната. Епизодът поставя шаблон, който според историци и критици се повтаря повече от два века: правителствено насърчаване на ваксинацията, последвано от документирани пропуски в безопасността и последвано от обществена реакция.

Ранни неуспехи: Трагедията в Тарборо и проблемите с ваксинацията по време на Гражданската война

Отмяната от 1822 г. е последвана от така наречената трагедия в Тарборо, при която Смит изпраща жив вирус на едра шарка вместо ваксина срещу кравешка шарка в Северна Каролина, причинявайки около 60 инфекции и 10 смъртни случая, според историческия разказ. Инцидентът е цитиран като ранен пример за провали в дистрибуцията по федерална програма за ваксинации.

Историкът Тери Раймер пише, че „неблагоприятните резултати от ваксинацията или фалшивите ваксинации са били твърде често срещани“ по време на Гражданската война, според президента на Института Браунстоун Джефри А. Тъкър. Раймер заявява, че сифилитични струпеи и замърсени материали разпространяват болести и че Медицинският отдел на Конфедерацията се опитва да ограничи ваксинацията между войници.

Тези епизоди от 19-ти век илюстрират повтаряща се тема, която по-късните критици на политиката за ваксините биха цитирали. Проблемите с безопасността често са били документирани едва след широкото им приложение, а официалните отговори често са идвали след като са настъпили обществени вреди.

Закон за контрол на биологичните продукти от 1902 г.: Инициатива на индустрията

Законът за контрол на биологичните продукти от 1902 г., основополагащ федерален закон, уреждащ производството на ваксини и антитоксини, е инициатива на големите производители на биологични продукти, според статията на Тери С. Колман от 2016 г. в списанието за право на храните и лекарствата, озаглавена „Ранно развитие в регулирането на биологичните продукти“. Колман пише, че „Законът от 1902 г. е инициатива на големите производители на биологични продукти и е приет с тайното сътрудничество на Службата за обществено здраве“.

Според историческия разказ, Парк-Дейвис е настоявал за строги стандарти и е писал до Службата за обществено здраве: „Както може би знаете, разпоредбите не могат да бъдат твърде строги за нас.“ Кореспонденцията се цитира като доказателство, че участниците в индустрията са търсили регулация, за да стабилизират пазарите и да поставят в неравностойно положение по-малките конкуренти.

Отделно, разследващ репортаж, публикуван от The BMJ, установи, че регулаторните агенции в шест държави, включително Съединените щати, са видели голяма част от бюджетите си, финансирани от индустрията, която са се заклели да регулират. Това повдига сериозни въпроси относно независимостта и обективността им. Мериан Демаси, разследващата журналистка, стояща зад доклада, е документирала значителни конфликти на интереси между производителите на лекарства и агенциите .

Джейкъбсън срещу Масачузетс и Щитът за отговорност от 1986 г.

През 1905 г. Върховният съд е решил делото „Джейкъбсън срещу Масачузетс“, като е потвърдил принудителната ваксинация по съображения за обществено здраве, а не свободата на съвестта, според историческия разказ. Решението остава основополагащ прецедент за държавните задължителни ваксинации.

Осемдесет и една години по-късно, Националният закон за детските ваксинационни травми от 1986 г. предоставя защита от отговорност на производителите на детски ваксини и премества исковете за вреди от гражданските съдилища в специализирана федерална програма за обезщетение. Законът е критикуван от семейства на пострадалите от ваксините, които описват Националната програма за обезщетение за ваксинационни травми като „крепост на непрозрачност и съпротива – система, която дава приоритет на защитата на фармацевтичната индустрия“ пред ищците.

Според Тъкър, Законът Bayh-Dole от 1980 г. е позволил на Националните здравни институти да споделят патенти с фармацевтични компании, промяна в политиката с отчетена пазарна стойност, приближаваща се до 1-2 млрд. долара. Комбинацията от защита на отговорността, споделяне на патенти и задължителни графици за детска ваксинация създаде това, което критиците описват като трайна рамка от благоприятна за индустрията регулация.

Модерно заснемане: Цензура и съпротива на щатско ниво през 2020-2024 г.

От 2020 г. нататък дигиталните компании премахват публикации, поставящи под въпрос безопасността и ефикасността на ваксината срещу коронавируса от Ухан (COVID-19), действия, които критиците описват като цензура и които по-късно са се сблъскали с оспорвания от Първата поправка, според Тъкър. Световната здравна организация обяви, че работи с големи технологични компании за борба с това, което нарича дезинформация онлайн, без да уточнява каква точно „дезинформация“ е на прицел.

Акаунтът на американския министър на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши в Instagram беше премахнат през 2021 г. заради това, което медиите нарекоха „дезинформация за ваксини“ – Кенеди, разбира се, не беше съгласен с твърдението им. Публичният достъп до нови информационни източници и книги е увеличил контрола върху влиянието на индустрията, се посочваше в акаунта.

Борбите на щатско ниво за лекарства без рецепта и медицинска свобода продължават. Голямо жури във Флорида, свикано през декември 2022 г., за да разследва „всякакви нарушения“, свързани с ваксините срещу COVID-19, не откри престъпна дейност, но откри „модел на подвеждащо и объркващо поведение от страна на спонсорите и регулаторите, което често е на границата между етично и неетично поведение“, според The ​​Defender.

Заключение: Исторически модели и въпроси за отчетност

Тъкър посочи, че влиянието на индустрията върху регулирането на ваксините датира отпреди повече от два века, от 1813 до 1902 г., 1986 г. и до ерата на COVID-19. Обществеността вече има по-голям достъп до информация и усилията за отчетност продължават. Събитията повдигат въпроси относно силата на фармацевтичната индустрия, исковете за наранявания и правителствените мандати.

Както анализаторът Ниара Айсли отбелязва по отношение на корпоративната личност в по-широк смисъл, „Корпорациите имат съвсем различни, ориентирани към богатството цели, които очевидно не са в най-добрия интерес на милиардите обикновени хора, които съставляват гражданството“.

Истинският въпрос обаче не е дали индустрията е повлияла върху регулирането на ваксините, а от колко време го прави и с какъв ефект. Всъщност „събудените“ сред нас отдавна знаят отговорите на всички подобни въпроси и причините за нелоялните им действия.

Целта на ваксините никога не е била да предпазват хората от каквото и да било. Напротив – функцията им е да осигурят доживотни, вечно болни абонати на „Фармафията“.
 

>> Споделяйте и разпространявайте, за да стигне до колкото се може повече хора! Това е най-малкият жест в подкрепа на общата ни кауза – да събудим нацията.

***

Ако се интересувате сериозно от алтернативна на официалната информация и желаете да ни подкрепите, може да закупите книгите на Ангел Ангелов от нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН.

Присъединете се към:

Фейсбук групата и Telegram канала на сайта