Съгласен съм!

Обаче, каква е призмата, която използваме, за да разберем, кой е за осъждане ? След като е призма,  как можем да бъдем сигурни, че тя е правилни подход, без да "обесим" невинния на кладата ?

Моето лично съгласие идва с условия. Съдът да не е краен (смъртно наказание), независимо предателството, лишаването на свобода да не бъде доживотно, нито пък да представлява поставянето на някого 23ч. в една стая и в прочие. Т.е. ако ще се гради истински свят, то нека е хуманен. И не на последно място да се обсъди, що е това хуманност ? За да се знае, че всички общуват на едно ниво.

Съд, води със себе си наказание, що за наказание ще има ? Ще имат ли шанс тези съзнали грешките си за разкаяние ? 

Ще бъдем ли варвари в правосъдието си или интелигентни съзнати човешки същества, които ще сътворят нещо по ново и цивилизовано  отвъд стария начин за разбиране като затвор, правосъдие и наказание ?

:)