новите ваксини - какви опасности крият и доколко има полза от тях

Предлагам нова тема за ваксините, които са разработени по нови технологии и за които се твърди, че са безвредни и ефективни.

Полезно би било да се публикува информация и връзка до източници, които съдържат подобни данни.

Споделям една публикация, която е на руски език, относно ацелуларната /така наречената безклетъчна/ ваксина против коклюш:

https://amantonio.livejournal.com/23305.html

В пуликацията е направено обобщение  хронологично за действието на старата ваксина и новата ваксина. Цитирани са доста източници на информация.

Обяснено е по какъв начин действат ваксините. Хуморалният имунитет действа чрез антителата. В отговор на антигена В-клетките произвеждат антитела. Тези антитела се придържат към патогените, неутрализират ги или сигнализират на други клетки, че са срещнали патоген и трябва да го унищожат. Th2 клетките са отговорни за тази система.

Клетъчният имунитет е имунен отговор, който включва не антитела, а клетки - фагоцити, CD8 и други. Те разпознават заразените клетки на тялото, поглъщат ги или ги убиват. Th1 клетките са отговорни за тази система. И двете системи се потискат взаимно чрез цитокините, които произвеждат. Цитокините, освободени от Th1, потискат Th2 клетките и обратно.

- Ацелуларната коклюшна ваксина измества имунния отговор към хуморален имунитет (Th2), докато целоклетъчната ваксина се свързва повече с клетъчния имунитет (Th1). (Цялата клетъчна ваксина също измества имунния отговор към Th2, но не толкова.силно)

- Ацелуларната ваксина съдържа много по-малко антигени от целоклетъчната ваксина. Безклетъчната ваксина обаче произвежда много повече антитела. - Колкото повече реваксинации на безклетъчна ваксина получи човек, толкова по-краткотраен е имунитетът от тези ваксинации. Това е така, защото допълнителните дози от ваксината изместват имунния отговор все повече и повече към хуморалния имунитет (произвеждат се повече антитела), което означава, че имунният отговор става все по-малко ефективен. (С други думи, колкото повече дози ваксина е получил човек, толкова по-вероятно е той да се разболее и толкова по-дълго ще бъде заразен.)

. Тъй като патогенът на ваксината и естественият патоген са различни един от друг, имунният отговор към истинска магарешка кашлица при възстановен неваксиниран човек ще бъде много по-ефективен от имунния отговор при ваксиниран човек. Следователно неваксиниран човек ще се разболее от магарешка кашлица веднъж, но ваксиниран човек ще реагира неефективно на коклюшната бактерия до края на живота си.

- Коклюшът е опасен само за кърмачета. Но тъй като ваксината не действа при кърмачета, възрастните и децата се ваксинират срещу магарешка кашлица с една цел - да се създаде колективен имунитет, който да предпази бебетата от болестта. Но ваксинацията постига обратната цел. Първо, вместо да прекарат магарешка кашлица веднъж и да забравят за нея до края на живота си, ваксинираните деца и възрастни могат да боледуват от магарешка кашлица многократно. Освен това, тъй като заболяването им често протича безсимптомно, те се превръщат в „тих резервоар“ на инфекция, разпространявайки я в своите семейства и бебета. И колкото повече дози ваксина получават, толкова по-податливи са на инфекция.

- През последните години броят на случаите на магарешка кашлица непрекъснато нараства. Това не се случва, защото се появиха антиваксъри, а напротив, защото все повече хора се ваксинират. Ваксинират се бременни жени, ваксинират се родители, баби и дядовци, чичовци и лели, във ваксинационния календар се въвеждат нови реваксинации за деца. Колкото повече дози от ваксината се прилагат, толкова повече имунитетът се измества към Th2 и толкова по-податлив е организмът на болестта.

Ацелуларната ваксина срещу коклюш е силно реактогенна.